Ако робовладелците можеха да погледнат в бъдещето и да видят как работи ипотеката, веднага щяха да започнат да отпускат на робите си кредити. Сещаме се за този стар постулат, защото промените в Закона за потребителския кредит засягат три милиона потребители, банковия сектор и фирмите за бързи кредити. Близо 20 млрд. лв. дължат българите на банките, което прави 23 процента от БВП. А най-скъпите заеми, т.нар. бързи кредити, достигат два млрд. лв. годишно. Именно те станаха повод за спорните поправки, защото лихвите им понякога достигат и до хиляда процента.

Този изключително чувствителен икономически закон раздели политиците от различните цветове и експертите в бранша. Една от промените е премахване на таксата за предсрочно погасяване на ипотечните заеми. Някои обвиниха депутатите в популизъм, други се опасяват от „кредитен туризъм”, защото това се отнася и за старите заеми. Така хората, теглили вече кредити, ще се прехвърлят от трезор в трезор, за да търсят по-изгодни условия. Подобна бе ситуацията по време на кредитния бум, когато битката за пари бе жестока и се стигна до „депозитен туризъм”. Тогава българите обикаляха банките една след друга в търсене на по-високи лихви. Сега има риск някоя банка да започне агресивна политика за подбиване цените на конкурентите, а останалите, за да не загубят клиентите си, да я последват. Това е добре за „малкия човек”, но може да разклати системата. Че банките ще загубят част от печалбите си е ясно. Затова и банковият сектор се противопостави на промените, а банкерите запазиха мълчание и не коментираха новите правила за кредитиране. Битката е спечелена, но не и войната. Затова експерти се опасяват, че лихвите на трезорите ще скочат, ще се намали и финансирането при покупката на имот. Например, ако сега банката отпуска 80 процента от цената на жилището, което искаме да си купим, то в новите оферти ще ни предлагат едва 50 процента. Т.е. останалите пари ще трябва да си осигурим сами – доста трудно упражнение дори за средната класа.

Другата поправка в закона за кредитирането е поставяне на таван от 50 процента за разходите по потребителските заеми. Така депутатите се опитват да ударят спекулантите от т.нар. фирми за бързи кредити. „Бой по лихварите” нарече един от вносителите тази промяна. Лихварството ще процъфти, контрираха от своя страна анализатори и финансисти. Защото никой не може да надхитри пазара, а налагането на регулации ще тласне много фирми за бързи кредити в сивия сектор. От там вече предупредиха, че ще се завърнат „мутренските времена”. Защото хората, които имат нужда от малки и бързи заеми, ще се обръщат към лихварите, а тяхната дейност не е регламентирана. Това е нещо като цената на млякото, която в магазина струва един лев. Държавата, обаче, налага цена от 50 стотинки. Нали се досещате, че на другия ден мляко няма да има. И тъй като търсенето определя предлагането ще си купуваме мляко „на черно”. Така ще стане и с бързите кредити, които обслужват основно хора с рисков профил. Всъщност, целта на тези промени е да се намалят измамите с подвеждащи условия, както и импулсивните покупки на скъпи стоки, без да се мисли за последствията. Практиката в Европа показва, че в повечето страни няма таван при кредитите, а страните, които са го въвели преди, сега се отказват.

Дяволът е в детайлите. Точно дребните шрифтове в договорите на банките и на фирмите за бързи кредити доведоха до конфликти, спорове, дори до физически натиск. Защото много хора не знаят какво подписват, а след това вече е късно. С нелоялните си практики те настроиха потребителите срещу себе си. И сега получават наказание. Въпросът е, кой ще плати сметката накрая.