Какво е общото между омбудсмана, шефа на парламента, министъра на транспорта, депутати, топ бизнесмени, журналисти, музиканти и издирвани от Интерпол престъпници? Всички те станаха жертва на фалшиви подписи близо месец преди евроизборите. Истински политически водевил се завихри у нас след като стотици българи с изненада откриха имената си в подкрепа на политически формации. В публичното пространство се заговори за черен пазар на лични данни у нас.

Властта не е средство, а цел

Официално няма данни за такъв пазар, заявиха от Комисията по защита на личните данни. Но признават, че до момента не са разбрали откъде изтича голям обем лична информация. Въпреки това не изключват ЕГН-та да са взети от сайта на Централната избирателна комисия /ЦИК/ от хора, които поддържат или работят с масиви данни. И докато ЦИК се оправдаваше, в публичното пространство се появи информация, че в България над 100 фирми се занимават с покупко-продажба на истински лични данни. Не само ЕГН-та на българите са разпродадени отдавна с цел политически актив. Но срещу определена сума може да си купите информация за всеки българин – къде работи, колко му е заплатата, в какво жилище живее… Всъщност, подобна информация може да се намери и в много други страни. Въпросът е с каква цел се търси – политически или бизнес рекет, проучване на конкуренцията или нещо друго. И всичко има цена. В случая при нас – цената е властта, а тя „не е средство, а цел, защото партиите се стремят към властта заради самата власт”. Казал го е Джордж Оруел. Известният математик проф. Константинов твърди, че „бомбата” с личните данни е била очаквана, защото за първи път е избухнала преди 20 г. Но тогава никой не е обърнал внимание на подписите фантоми. Ако професорът е прав, то излиза, че всички демократични избори у нас през този период са били фалшифицирани. Близо половината от личните данни на българите са компрометирани, твърди професорът, като основният канал за изтичането им са изнасяните чували със списъците след проведени избори. Достъп до личните данни на голям брой българи може да получи и всеки, който влезе в търговския регистър у нас. Там може да се научи кой къде работи, какъв бизнес върти, на кого от управляващите е роднина. Според омбудсмана Константин Пенчев само една партия от всичките кандидати за евроизборите е изрядна и не е използвала фалшиви имена в подписката си за регистрация. Именно той е една от жертвите, чийто подпис фигурира в списъка на една от партиите. „За мен е ясно, че в България има развит пазар на лични данни”, коментира омбудсмана. Що се отнася до председателя на парламента Михаил Миков, там жертвата е собствената му секретарка. А шефът на Съюза на комунистите се появява в подписката на националистическа партия. Да не говорим за престъпните босове братя Галеви, които са в неизвестност от две години и са издирвани от Интерпол. Черешката на тортата ще бъде, ако и главният прокурор „подкрепя” някоя малка партия, без самият да знае, че се е подписал под личните си данни. Всички очакваме резултата от проверката му.

Последствията от кражбите на лични данни

Въпреки законовата забрана, избирателната комисия е включила и ЕГН-та на българите в списъците. Така всеки работодател може да отвори сайта на ЦИК и да провери политическите възгледи на своите подчинени. А МВР спокойно може да допълни нашите досиета с политическите ни пристрастия. Експерти коментират, че партиите ще излязат сухи от полетическия скандал. Няма да има сериозни наказания, въпреки подадените жалби за кражба на лични данни. Вече си задаваме въпроса, каква е разликата с държавата на Джордж Оруел...