Свети Георги е един от най-почитаните светци в България. София се слави и с още трима местни светци с това име, а самото име Георги е едно от най-разпространените мъжки имена в България. Множество църкви са посветени на светеца-войн, убит заради вярата си в 303 година в град Никомедия (днешен Измит в Турция) – тогавашната източна столица на Римската империя. Само десет години след мъченическата му смърт настъпва коренна промяна в отношението към християнството – провъзгласен е Медиоланският (Миланският) едикт на съуправителите на империята Лициний и Константин, бъдещият император Константин Велики, който обявява християнската вяра равноправна с другите религии. Този едикт всъщност е дословен препис на едикта на император Галерий от 311 г., провъзгласен в Сердика, днешна София.

Този древен град, в който Константин Велики си е построил резиденция и говорил за него като за „своя Рим”, пази и до днес една от най-старите църкви на името на Свети Георги, позната под името „Ротондата Свети Георги”. Самата сграда е най-старата сравнително добре запазена антична постройка в София, която от почти 1700 години е ням свидетел на събитията в града. А може би и не толкова ням? От както археолози и историци я проучват от началото на ХХ век, тя е издала много тайни, но е поставила на учените също и много загадки… Една от тях всъщност е първоначалното предназначение на сградата.

По архитектурните си характеристики и намерените при разкопки монети, ротондата „Свети Георги” датира от началото на IV век. Тогава градът е бил впечатляващ – с множество обществени сгради с пищни мраморни фасади, като храмове, бани и административни постройки, възникнали в предишните два века, т.е. откакто в 106 г. е била провъзгласена за „муниципия” и става столица на провинция Вътрешна Тракия. Но по времето на император Константин вече се строи почти само с тухли и ротондата е добър пример за новата архитектура. Самата сграда стъпва върху основите на по-стари постройки, намиращи се в административната част на Сердика – днес известна като „Константиновия квартал”. До ротондата се е намирала заседателната зала на градския съвет, подобна на закрит малък театър за музикални представления. Ротондата Свети Георги е единствената оцеляла до днес сграда от този ансамбъл.

За какви нужди е строена ротондата? Запазени са оскъдни фрагменти от първоначалната живописна украса – растителни орнаменти и декоративно надиплена завеса, които обаче не подсказват с нищо за нейното предназначение.

Оказва се, че ротондата е най-високата и доминираща част, останала от цялата сграда. Планът прави впечатление със сложността си и с умелото съчетаване на пространствата, така че стените да не са по-дебели от 1,55 метра. Отделните помещения на сградата са подредени симетрично около оста изток-запад, съответстваща на правоъгълната улична мрежа. Кръглото помещение (ротондата) е с диаметър около 9,50 метра и височина 14 метра. Осветява се от осем големи прозореца, по-късно стеснени. В диагоналите на кръглото помещение се намират полукръгли ниши, а на изток една почти квадратна апсида. Има и странични помещения с множество ниши врати. Всички помещения са били засводени.

Първите проучвания на ротондата „Свети Георги” предприема видният български историк и археолог проф. Богдан Филов през първите десетилетия на XX век. Изследванията си публикува 1933 година и е на мнение, че става дума за римска баня. Но той греши, защото заключенията му се опират само на частични разкопки. Филов предполага, че разкритите помещения са част от цялостна сграда, в чиито ниши е имало малки басейнчета, което личи и до днес. Самите помещения са имали подово отопление (хипокауст) – задължително за всека римска баня. Откритото е напомняло на Филов за подобен род помещения в много други римски бани, като например внушителнитв терми на император Каракала в Рим, построени 100 години преди ротондата в Сердика.

През 1939-40 са предприети по-мащабни проучвания, които изясняват, че липсват задължителни за една римска баня помещения, а предполагаемият хипокауст се оказва съоръжение срещу високите подпочвени води, които до днес затрудняват строителите. Оказва се също, че използваната в басейните вода не се е отвеждала в канализацията. Но за какво са служели тогава басейните? В турски източници се говори за „чудотворен кладенец” източно от ротондата, който бил отдавна познат. Въз основа на това някои историци са на мнение, че това аязмо е съществувало още от древността, а ротондата „Свети Георги” е била сградата, в която се е пренасяла чудодейната вода и от която хората са могли да черпят. Такива сгради към лековити извори има и в християнско време, например близката софийска църква „Света Петка”, в чието предверие и до днес блика лековита вода. Аргумент в подкрепа на тази теза е съществувалата врата в апсидата на ротондата, която извежда на изток, където се е намирало аязмото. Подобна врата в олтарно помещение, която води директно навън, е нещо необичайно и не може да се обясни… освен с простата причина, че става дума за строителен отвор, който при завършването на сградата е зазидан.

За какво тогава са служели тези басейни и самата сграда? Друго предположение е, че ротондата е била посветена на християнски мъченици (мартирион), а в самите басейни се е извършвало ритуално измиване на мощите. До преди 100 години в България се е практикувал древен обичай: изкопавали костите на починалите и ги измивали ритуално с мляко и вино, след което ги полагали в костницата на някоя църква. Изглежда логично, но само след около 50 години след построяването й, ротондата е била вече кръщелна (баптистерий). След обявяването на християнството за държавна религия в Римската империя в края на IV век, нуждата от такива сгради нараснала много, защото хората се кръщавали масово. За тази цел към ротондата е пристроено голямо предверие, а в нишите на старото са обновени басейните. Смяната от „мартирион” към „баптистерий” изглежда невероятна, което поражда хипотезата, че сградата е служила още от самото начало за кръщелна. И наистина има много примери от онова време за кръщелни с кръгло централно помещение. Но в софийската църква басейнчето за кръщаване не е в центъра на кръщелната, а обрядът се е извършвал в няколко басейнчета в нишите. Това е единствен подобен известен случай. А може би и тезата за баптистерий е погрешна. Не е ясно и от кога и защо църквата носи името на Свети Георги.

Съдбата на сградата е била превратна. След построяването ѝ е използвана по-малко от 200 години. Куполът, както и сводовете на страничните помещения са паднали и дълги години е била в руини. Историци предполагат, че това е станало при нашествията на готите в края на IV и на хуните през V век. По вероятно е, сградата, както и много други да е станала жертва на земетресение, като това от 518 година. Едва в Х век, когато Сердика е вече в границите на Първото българско царство, сградата е възстановена като храм, наново изписана и по-късно провъзгласена за митрополитска църква.

По време на турското владичество е превърната в джамия и чак след възстановяването на българската държава е възстановена старата функция на сградата.

Днес ротондата „Свети Георги” лежи почти скрита зад големи сгради от времето на сталинизма, но остава една от архитектурните перли на българската столица, както и все още извор на загадки…

Снимки: архив