„Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден” – така българите изразяват отношението си към любимия пролетен празник на св. Георги, считан за покровител на овчарите и стадата. И ако на Великден  агнешкото не е присъствало на всяка трапеза, то за Гергьовден непременно трябва да има от него, и то във всякакви разновидности. Някога дори се е считало, че ако не се заколи агне за този ден, не е на добро, защото обредът се е свързвал с плодородието на земята и плодовитостта на добитъка. Преди заколването е прието свещеник да му прочете молитва. После с кръвта на жертвеното агне се „поливат” овощните дръвчета за добра реколта и предпазване от болести и вредители. Тази традиция се е запазила до ден днешен най-вече по селата, където ще видите цели родове, събрани край оброчището с името на светеца на общоселска трапеза. Подготовката за нея започва още в тъмни зори, когато чевръсти домакини запрятат ръкави, за да приготвят мръвката и останалите дреболии за агнешките гозби.

Най-напред старателно се измиват червата за любимото на всички мъже "шкембе". Никога не им омръзва, могат да си посръбват от него сутрин, обед и вечер. Ще познаете любителите му по „уханието” на чесън и агнешки черва, долавя се от метри. За приготвянето му са нужни лук, масло, червен пипер, прясно мляко и естествено - агнешки чревца. Готовото шкембе се сервира с маринован в оцет, настърган или счукан чесън и препечени смлени люти чушлета.

А ако шкембето не е сред любимите ви супи, със сигурност ще ви предложат от агнешкия курбан, който се приготвя по всички правила от най-изявените майсторки на агнешките гозби. В него задължително трябва да има свеж лук, моркови, пресен джоджен, картофи и, естествено, разни тайни подправки, които и най-добрият кулинар трудно разпознава. Една от тях е калоферчето, в момента по поляните е пълно с него, а ако не ви се бере, можете да си го купите от бабите на пазара срещу скромната сума от 50 стотинки. Много ароматна подправка, а с агнешкото се съчетава прекрасно и успява да омекоти специфичната му миризма, която не всички понасят.

От дреболиите (черен дроб, бял дроб, бъбреци и сърце) и булото на агнето пък се приготвя дроб-сарма. Дреболиите се измиват и сваряват за около час, черният дроб се попарва  за 2-3 мин. във вряща вода.  После се нарязват на кубчета и се смесват със задушени в мазнина пресен лук и чесън, и ориз. Добавят се червен и черен пипер, сол и задължително много зелении: джоджен, магданоз и калоферче. Някои добавят и пресни гъби за аромат, а на село със сигурност по това време има и майски гъби. Накрая всичко се залива с част от бульона, увива се в булото и право в печката. Към края на печенето се залива с разбити в кисело мляко 2 яйца и се запича отново.

Докато домакините приготвят дроб-сармата, мъжете въртят агнето на жарта и внимават да не го прегорят. Мераклиите го мажат с мазнина, за да бъде хем сочно, хем хрупкаво.

Всичко трябва да е готово най-късно до обяд, когато всички се събират около трапезата. Най-напред се започва със зелена салата, накълцана на ситно, и домашна ракия. После следват курбанът и шкембето, и накрая идва ред на дроб-сармата и печеното агне, подкрепени от домашно винце. Като допълнение за мезещите има прясно, неосолено сирене, домашна извара и кисело мляко. Естествено, на такава маса задължително присъстват домашна погача и точена баница. Казват, че печеното агне не се яде докато е горещо, за да не се превърне в трудно смилаема лоена топка в стомаха. Затова умната, че иначе рискувате да ви подгонят по баирите, за да стопите лойта.