Друг важен момент са даровете. Като на сватба родителите подаряваха на гостите си различни практични вещи. А роднини и близки обикновено даваха на бъдещия войник пари. На трапезата непременно трябваше да присъства курбан. У дома, в ресторант или на селския площад, масите винаги биваха отрупвани с какво ли не. И, за да е пълен празникът, той често преминаваше под звуците на „жива музика”. По своята същност „изпращането” беше весел момент, макар и да бележеше дълга раздяла с родителите, приятелите и любимата. Съвсем различна е била картината в края на ХIХ и началото на ХХ век. Нека припомним, че две години след Освобождението на България от османско владичество, през 1880 г., влиза в сила Законът за новобранците, според който в Княжество България се въвежда всеобща задължителна военна повинност. По-късно идват години, в които страната ни участва в няколко войни, много българи загиват без време по бойните полета. И в ония времена фамилията се събирала около трапезата, за да изпрати войника на служба. Преди това ритуално приготвяли храна, непременно погача и вино.
Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден...
В края на 19-и век чешкият художник и фолклорист Лудвик Куба предприема пътуване до нашите земи, за да изследва българското песенно наследство. След като записва чутите мелодии, той посвещава цял том на България в своята поредица "Славянството в..
Велики Четвъртък е един от двата дни в Страстната седмица , в които багрим яйцата за Великден. Традицията повелява с тази важна задача да се захване най-възрастната жена в семейството, като първото яйце винаги се боядисва в червено. Според..