Тази седмица в Солун се състоя конференция на външните министри на ЕС и на страните от Западните Балкани, организирана от гръцкото председателство на съюза. В изказване, посветено на десетата годишнина от началото на процеса на евроинтеграция на Западните Балкани, българският външен министър Кристиан Вигенин припомни, че като непосредствен съсед на държавите от този регион, България винаги е поддържала тяхната европейска интеграция. Той обаче на пропусна да отбележи, че принципите и критериите за членство трябва да са еднакви за всички държави кандидати, а част от тях са свързани с поддържането на добросъседски отношения. Така Вигенин намекна, че българската подкрепа за кандидатите за членство не е безусловна. Това разбиране в България се споделя не само от сегашното, но и от поне две предходни правителства. Затова от години вече страната настоява за сключване на договори за добросъседство със съседните страни кандидати за членство в ЕС. Подкрепата на България е не само политическа, но може да се изразява и в споделяне на опита, натрупан в хода на собственото й присъединяване. Според София обаче движеща сила при осъществяването на необходимите реформи в процеса на европейска интеграция трябва да са вътрешни фактори на страните-кандидатки, защото под външен натиск реформите може да се окажат неустойчиви. В изказването си министър Вигенин изтъкна още, че за постигането на политически и икономически стабилно бъдеще в региона са нужни повече общи проекти. Особено внимание според българската страна заслужава преодоляването на някои недостатъци в инфраструктурата на региона. В този контекст Вигенин подчерта, че инструментът за предприсъединителна помощ следва да се използва именно за преодоляване на инфраструктурните липси. От министерската конференция в Солун пролича, че за тези цели е наличен много сериозен финансов ресурс. Чрез предприсъединителните си фондове ЕС предвижда да отпусне един милиард евро на Западните Балкани до 2020 г. Отделно от тях, в регионални проекти ще бъдат вложени още 10 милиарда евро.