Хидропонната технология за отглеждане на плодове и зеленчуци (без почва, а с подаване на необходимите хранителни вещества чрез водата) не е особено разпространена в България. Пък и защо ли ни е?  Имаме си достатъчно обработваема земя с отлични качества. Алтернативата все пак не е за пренебрегване поради едно значимо нейно предимство – изключително висока производителност – до десет пъти по-добра от традиционното земеделие. А и процесът на зреене е съществено съкратен. Въпросителните в обществото са около качествата на получените зеленчуци по този изкуствен начин на отглеждане.

Български ежедневник сочи любопитен експеримент с тази технология в района на Сливен. Хидропонната технология там се прилага в местната ТЕЦ. Начинанието е замислено първоначално като отглеждане на зеленчуци за нуждите на стола на предприятието. Добрите резултати и като добиви, и като качество на отглежданите там домати и краставици извеждат продукцията и на местния пазар. Оранжерията за хидропонно отглеждане на зеленчуци в ТЕЦ-Сливен е с площ от едва 5 дка.

„Да се прави това в ТЕЦ е лесно – тук имаме и топлина, и ток, и вода и трябваше просто да ги използваме”, каза за Радио България инж. Павлин Костов, отговарящ за зеленчуковата оранжерия в предприятието.

„Основната сила на оранжерията е през зимата, когато, използвайки ресурса на топлинна енергия, успяваме да поддържаме температури, каквато по-голямата част от другите оранжерии не постигат. Когато навън стане минус 10-15 градуса, при нас в оранжерията е плюс 20-25 градуса. Можем да имаме целогодишна реколта. Лятото обаче има два месеца, в които не работим, защото тогава на пазара излизат масово селските производители и ние ставаме неконкурентоспособни. Сливен е край, известен със своето овощарство и градинарство.”

Как точно се отглеждат зеленчуци по тази технология?

„Растенията са в субстрат, наречен агроперлит – минерал, който се среща в България –обяснява инженерът. –Всички необходими на домата хранителни вещества се подават на растенията посредством капково напояване и целият процес се управлява с компютър. Анализираме това, което подаваме, и това, което остава в растението като хранителни елементи и по този начин много точно определяме нуждите на растенията, за да получим по-качествена продукция. Когато садите домати в почвата, не винаги знаете какво точно има в нея. Често почвите са бедни било на магнезий, било на калций. Торовете не винаги отговарят на точните нужди на определена почва или растение. В този  ред на мисли, спокойно мога да кажа, че даваме качество доста по-добро от най-доброто, произведено върху почва. Това сериозно се усеща и по вкуса, по мириса, които са на истински градински домат от едно време.”

Не сме опитали тези домати, не можем да го потвърдим, но интересът на клиенти от района към доматите и краставиците, отгледани в оранжерията на ТЕЦ-а, говорят в тяхна полза. Доматите са от много обичания у нас розов сорт с тънка ципа и много месест. Обмисляме разширяване на оранжерията, споделя инж. Костов, макар да добавя, че за производители с малка площ от 5-10 дка като тях зеленчукопроизводството си остава рисково начинание, тъй като не се подкрепя от държавата по никакъв начин.

Любопитен е и методът на опрашване, използван в оранжерията на ТЕЦ-а.

„Опрашваме доматите с пчели, наречени бомбос. Съществуват два начина за опрашване на доматите в оранжерия. Единият, който е по-евтин и по-лесен, е чрез пръскане на цветчето с хормонални препарати. Другият е по-био, чрез специален вид пчели. Бомбосите живеят в хартиени кошери, наподобяващи кашони. Те опрашват растенията по природен начин, казва инж. Павлин Костов.”

Снимките са предоставени от ТЕЦ-Сливен