Тази студена пролет донесе не само проливни дъждове в България, но и порой от икономически прогнози, претендиращи всички да представят най-точно близкото бъдеще на икономиката в страната до края на годината.
Въпреки различните нюанси и различната степен на предпазливост и несигурност по отношение на бъдещето, всички прогнози – и български, и международни, обявяват, че предстои икономическо оживление и че икономиката на страната я чака растеж. Е, не чак до средното равнище за света от 3.6% според МВФ и 3.4% според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), но все пак по-осезаем от регистрираното миналата година скромно постижение от около един процент. И почти два пъти по-високо от предвижданото средно увеличение за страните от еврозоната от около 1.2%.
Сезонът на макроикономическите предвиждания за България беше, както се полага и както можеше да се очаква, открит с анонсираните от Министерството на финансите стойности на основните икономически показатели за страната. И тъй като това министерство е уверено в правилността на своята политика, неговата прогноза е и най-оптимистичната в сравнение с последвалите я и публикувани от МВФ, ЕК, Световната банка, ЕБВР, от неправителствени организации и даже от търговски банки. Толкова оптимистична, че надминава даже очакванията на самото министерство от миналата година записани по негово предложение в държавния бюджет за 2014 г. И действително, вместо 1.8% ръст на Брутния вътрешен продукт, тази пролет министерството залага вече на цели 2.1%. На близко до това мнение са анализаторите на една голяма австрийска банка с дейност и в България, които очакват българската икономика да нарасне с 2%. Това, естествено, ще отговаря и на техните бизнес интереси. Друга банка, уважаваната Европейска банка за възстановяване и развитие (EБВР), е на косъм от това равнище, защото в лондонската й централа смятат, че ръстът ще бъде 1.9%. Доста по-умерени и предпазливи са в Световната банка и в Европейската комисия, следвани по петите от най-големите песимисти за българската икономика от вашингтонския Международен валутен фонд. Докато банката и комисията очакват увеличение на БВП през тази година с 1.7%, то прогнозата на фонда е по-ниска с цял половин процент от тази на българското финансово министерство и обещава едва 1.6% увеличение.
Освен инфлацията, бюджетния дефицит и публичния дълг, друг важен показател за състоянието и бъдещето на националната икономика е равнището на безработица, като този показател всъщност притеснява в най-голяма степен и всички останали страни в ЕС. Независимо от предвиждания ръст на българската икономика, всички наблюдатели, включително и българското финансово министерство, смятат, че това равнище през тази година в България няма да отбележи съществено подобрение и ще остане около 13%, което е твърде много за повечето страни-членки на Евросъюза. Най-големите оптимисти очакват то да спадне от 13% до около 12.5%.
Дали всички тези макроикономически прогнози ще се сбъднат и коя ще се окаже най-близо до истината, ще се разбере когато бъдат публикувани статистическите данни за 2014 г. Първите вече станаха известни и те говорят за скромните 0.2% ръст на БВП през първото тримесечие. Дали това ще се окаже достатъчно, за да се достигнат очакваните годишни равнища, зависи и от доста непредвидимата и несигурна международна среда, в която се развива българската икономика. Достатъчно в това отношение е да споменем заплахите за енергийните доставки от кризата в Украйна и от навлизащата в рецесия руска икономика.
В "България днес" на 27 ноември слушайте: 01:36 – След напрежение в „триъгълника на властта“ замразиха Бюджет 2026 19:51 – Шареният живот в Ново село на завърналото се у нас сем. Овчарови 34:00 – Художникът Ивайло Каменов и..
Окръжният съд във Варна пусна на свобода кметът на града Благомир Коцев срещу парична гаранция от 200 хил. лв. (102 258 евро). Преди съдът да се произнесе, пред сградата се събраха негови привърженици и симпатизанти на “Продължаваме промяната”,..
Минути преди в Народното събрание да започне второто – финално, четене на държавния бюджет за 2026 г., лидерът на най-голямата парламентарна сила ГЕРБ-СДС, Бойко Борисов, спря процедурата, връщайки проектозакона за преработка с думите: "докато не се..
Минути преди в Народното събрание да започне второто – финално, четене на държавния бюджет за 2026 г., лидерът на най-голямата парламентарна сила..
В брой 74 на предаването слушайте: Клубът на българските жени и семейства в Хамбург празнува 20 години от своето създаване – разговор с..
В "България днес" на 27 ноември слушайте: 01:36 – След напрежение в „триъгълника на властта“ замразиха Бюджет 2026 19:51 – Шареният живот..