Тази студена пролет донесе не само проливни дъждове в България, но и порой от икономически прогнози, претендиращи всички да представят най-точно близкото бъдеще на икономиката в страната до края на годината.

Въпреки различните нюанси и различната степен на предпазливост и несигурност по отношение на бъдещето, всички прогнози – и български, и международни, обявяват, че предстои икономическо оживление и че икономиката на страната я чака растеж. Е, не чак до средното равнище за света от 3.6% според МВФ и 3.4% според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), но все пак по-осезаем от регистрираното миналата година скромно постижение от около един процент. И почти два пъти по-високо от предвижданото средно увеличение за страните от еврозоната от около 1.2%.

Сезонът на макроикономическите предвиждания за България беше, както се полага и както можеше да се очаква, открит с анонсираните от Министерството на финансите стойности на основните икономически показатели за страната. И тъй като това министерство е уверено в правилността на своята политика, неговата прогноза е и най-оптимистичната в сравнение с последвалите я и публикувани от МВФ, ЕК, Световната банка, ЕБВР, от неправителствени организации и даже от търговски банки. Толкова оптимистична, че надминава даже очакванията на самото министерство от миналата година записани по негово предложение в държавния бюджет за 2014 г. И действително, вместо 1.8% ръст на Брутния вътрешен продукт, тази пролет министерството залага вече на цели 2.1%. На близко до това мнение са анализаторите на една голяма австрийска банка с дейност и в България, които очакват българската икономика да нарасне с 2%. Това, естествено, ще отговаря и на техните бизнес интереси. Друга банка, уважаваната Европейска банка за възстановяване и развитие (EБВР), е на косъм от това равнище, защото в лондонската й централа смятат, че ръстът ще бъде 1.9%. Доста по-умерени и предпазливи са в Световната банка и в Европейската комисия, следвани по петите от най-големите песимисти за българската икономика от вашингтонския Международен валутен фонд. Докато банката и комисията очакват увеличение на БВП през тази година с 1.7%, то прогнозата на фонда е по-ниска с цял половин процент от тази на българското финансово министерство и обещава едва 1.6% увеличение.

Освен инфлацията, бюджетния дефицит и публичния дълг, друг важен показател за състоянието и бъдещето на националната икономика е равнището на безработица, като този показател всъщност притеснява в най-голяма степен и всички останали страни в ЕС. Независимо от предвиждания ръст на българската икономика, всички наблюдатели, включително и българското финансово министерство, смятат, че това равнище през тази година в България няма да отбележи съществено подобрение и ще остане около 13%, което е твърде много за повечето страни-членки на Евросъюза. Най-големите оптимисти очакват то да спадне от 13% до около 12.5%.

Дали всички тези макроикономически прогнози ще се сбъднат и коя ще се окаже най-близо до истината, ще се разбере когато бъдат публикувани статистическите данни за 2014 г. Първите вече станаха известни и те говорят за скромните 0.2% ръст на БВП през първото тримесечие. Дали това ще се окаже достатъчно, за да се достигнат очакваните годишни равнища, зависи и от доста непредвидимата и несигурна международна среда, в която се развива българската икономика. Достатъчно в това отношение е да споменем заплахите за енергийните доставки от кризата в Украйна и от навлизащата в рецесия руска икономика.