Александър Феодоров е редовен докторант в Института за литература към БАН. През юли той заминава за месец в Международната академия по философия в Лихтенщайн, където ще се посвети на изследователска дейност. Младият мъж е един от общо 48-те българи, които са одобрени и получиха финансиране за участие в обучения, краткосрочна преподавателска или научна работа в Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Средствата се отпускат по програмата „Фонд за стипендии на Европейското икономическо пространство”, която има цел да засили сътрудничеството и обмяната на опит между България и страните от Европейското икономическо пространство (Норвегия, Исландия и Лихтенщайн) в областта на висшето образование и изследванията. Тя се изпълнява в периода 2013-2016 г. и е на обща стойност над 1,7 млн. евро, от които 1,5 млн. евро се предоставят безвъзмездно от трите страни-донори, а останалите са национално съфинансиране. „Това е изключителна възможност, защото и трите държави са с висок стандарт и без подобно финансиране повечето хора, занимаващи се с наука у нас, нямат никакъв шанс да отидат там”, категоричен е Александър. Самият той е завършил литература в Холандия, но е избрал да се върне в България и тук да продължи научната си кариера. Подобни програми му дават възможност за краткосрочен обмен и създаване на контакти с колеги в чужбина.
„Занимавам се с изучаване на прагматизма през XIX век и неговото прилагане в литературата. Тъй като висшето ми образование е изцяло литературно насочено, в Международната академия по философия ще мога да наваксам философската част. Там ще имам възможност да работя с доста добри учени”, споделя още за своите очаквания Александър.
Освен студенти и докторанти от програмата могат да се възползват още преподаватели, изследователи и административни служители от българските университети и научни организации. Мария Ендрева е преподавател в Софийския университет по литература и културна история на немскоезичните страни. В продължение на три седмици тя ще се занимава с изследователска дейност в Лихтенщайн:
„Целта е да проучим историята и културното развитие на тази малка немскоезична страна, като го включим в нашите лекционни курсове” – обяснява Мария Ендрева. „За момента фокусът ни пада върху големите немскоезични държави като Германия и Австрия, докато Швейцария, Лихтенщайн и Люксембург остават малко по-встрани. Така че това е една добра възможност да разнообразим предлаганото от нас учебно съдържание за студентите. Когато човек преподава за някоя държава, много важен е личният опит, който събира. Едно познание само от книгите не е така меродавно и не може да бъде толкова изчерпателно.”
Ирина Иванова пък е един от административните служители, които ще се възползват от предоставените възможности за професионално развитие. Тя е инспектор в Международния отдел на Университета по архитектура, строителство и геодезия и се занимава с европейските програми за мобилност „Еразъм”, „ЦЕПУС” и двустранните отношения с чужди университети. Г-жа Иванова ще участва в петдневен обучителен курс в исландския университет Рейкявик:
„Много се надявам, че този курс ще ми помогне да се развия професионално и да се запозная с колеги от други университети, които ще ми дадат нови идеи как да работя със студентите и как да популяризираме европейските програми сред тях. Имам големи очаквания.”Оценките на българите за изминалата година в личен план трайно и рязко се отличават от тези за ситуацията в страната и света. Според 22% от сънародниците ни 2024 г. е била по-добра за тях и семействата им, срещу 24% - по-лоша. 54% не намират промяна...
На 27 декември 2024 г. се навършват 21 години от атаката с камион-бомба на база "Индия" в град Кербала , Ирак. Вследствие на експлозията загиват петима военнослужещи от първия български военен контингент , участвал в операцията за стабилизиране и..
С голям възпоменателен митинг край кирковското село Могиляне беше отбелязана 40-тата годишнина от протестите на българските турци срещу т.нар. Възродителен процес и насилствената смяна на имената им. Сред присъстващите на митинга бяха и представители на..
България би могла да открие културен център в Румъния, например в Тимишоара, а неговото съществуване би създало интерес към българската култура и българите..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..