Отминалите избори за Европейски парламент показаха интересна тенденция както в ЕС, така и в България като част от цялото. Раздвоението, но не от психиатрична гледна точка, е пълно – особено там, където малкото избиратели предпочетоха, докато се чудят коя от големите парти и коалиции ще им бъдат от полза, да дадат гласа си за малките евроскептични парти, изповядващи национализма. Получи се така, че мандат в Брюксел взеха онези, които допреди година бяха аутсайдери и ако приемем, че не са опасни маргинали, то в повечето случаи са чешити.

„България без цензура”, в коалиция с ВМРО-ЗНС и „Гергьовден” така настрои ромите срещу себе си, че след приключването на евроизборите шефът на ДПС Лютви Местан благодари на Луковит за оказаната подкрепа във вид на гласове. Както знаем в Луковит откакто свят светува никога не е имало турци, а „прабългари” (разбирай – роми). Този факт само доказва простата истина, че колкото повече използваш национализма и етническата си нетърпимост, толкова повече имаш шансове за евродепутати. И малката и неизвестна партия директно се изстреля в голямата политика на евромилионерите (депутатите) от Брюксел. „Атака”, затова не успя – само с подкрепата на руското казачество в лицето на група „Любе”, не се постига нужният възход. В интерес на истината – картите с Крим и „Южен поток” не бяха изиграни както трябва от нито една голяма политическа сила от страх да не се издънят пред Европа и Русия. „Хитрата сврака и с двата крака” – големите ГЕРБ и БСП „загубиха” (намалиха своите проценти), а малките спечелиха при изключително ниския избирателен вот.

„Националният фронт” на Марин Льо Пен от Франция обаче взе, според европейските стандарти, солидните 25,4% от гласовете на избирателите. И тя го направи, независимо от дюдюканията на „мултикултуралистите”, давайки денонощни интервюта затова, че страната й се превръща в поредното емиратство към Арабския полуостров.

Специално внимание, може би, заслужава резултата на британската „Партия на независимостта” (UKIP), която е за максимална независимост от Европа и оттегляне от Евросъюза. В Европейския парламент нейните представители претендират за 23 места, което е с пет в повече от Консервативната и Лейбъристката партия. Лидерът им Найджъл Фараж определи резултатите от изборите като „необичайни” за цялата британска история през последното столетие.

Консерваторите в Германия печелят изборите за Европейски парламент с 36 процента. Страната изпраща представители на 14 партии в Европейския парламент, между които ще се разпределят 96 мандата – най-много от цяла Европа. И тук, между тези 96 мандата, се „намърдва” „Алтернатива за Германия” малка евроскептична партия, създадена от университетски преподаватели.

Десните празнуват и по другите части на Европа. Сънародниците на „горещата” Кончита Вурст от австрийската „Партия на свободата” не спечелиха „Политическата Евровизия”, но прибавиха още две места към предишните си две.

Всъщност Европарламентът не се променя кой знае колко – социалистите заедно с либералите все още ще въртят волана на процеса. Основното, което обединява победителите, е консерватизмът. На Европа и е дошло до гуша от текущите промени и тя иска да си върне доброто старо минало, независимо от факта, че то просто не бе толкова добро. На хората им дойде до гуша от нововъведенията, които се натрупаха през последните няколко десетилетия. И съвсем естествено е, както при първата Голяма депресия, когато пазарът на работна ръка се стеснява, от Евросъюза да се изгонят чужденците. За да бъда политически коректен, искам да отбележа и още нещо – по същата тази причина по време на Първата депресия националистическите партии са също толкова популярни.