Килограм нагоре, килограм надолу… Гледаме с тревога цифрите, когато те сочат, че в последно време сме „отпуснали края”, похапвали сме на воля. Или по-лошо – ако през деня, улисани в работа, сме пропуснали да се храним и наваксваме солидно вечерта. И това се трупа като мастна тъкан върху тялото ни, а стрелката на кантара подскача нагоре. Любовта към вкусните ястия е докарала нещата дотам, че голяма част от населението в активна възраст е с наднормено тегло или пък попада в категорията на затлъстелите. Излишните килограми са убиецът на века. Ставайки причина за една или друга болест, те отнемат годишно в света милиони човешки животи. Здравословният начин на живот, който ни пази далече от болестите, но който малко съвременници водят, е в центъра на дискусиите на провеждащия се в София от 28 до 31 май XXI Европейски конгрес по проблемите на затлъстяването.

У нас, според специалистите, около два милиона души са с наднормено тегло, още милион страдат от затлъстяване. Сравнено с показателите на други нации, сме някъде по средата на класацията. В световен мащаб палмата на първенството се пада на американците, една трета от които са преизпълнили показателите за затлъстяване. Последните цифри на статистиката сочат, че у нас около 23 процента от мъжете и малко над 24 процента от жените над 18 години страдат от доста излишни килограми. Тук не включваме онези, които са понатрупали тегло, но не са достигнали опасната фаза на затлъстяването. Що се отнася до децата – почти 18 на сто от българчетата между 4 и 9 години вече страдат от затлъстяване, сочи статистиката. Според проф. Сабина Захариева, директор на Университетската болница по ендокринология, основният фактор, който води до затлъстяване, е нерационалното хранене и заседналият начин на живот. Съвременният човек, посочва тя, поема за съжаление четири пъти повече храна, отколкото е необходима на организма. Като прибавим към това и липсата на движение – пътят към болничната стая е открит.

„Наднорменото тегло и затлъстяването са основен рисков фактор за развитие на метаболитен синдром, захарен диабет и сърдечносъдови заболявания. Всичко това води до една преждевременна заболеваемост и смъртност. И затова битката срещу наднорменото тегло трябва да започва в ранна детска възраст. В нашата специалност ендокринологията метаболитният синдром и захарният диабет са основен проблем. Метаболитният синдром представлява сбор от рискови фактори с повишен сърдечносъдов риск. А именно: повишено натрупване на мазнини в областта на корема, артериална хипертония (високо кръвно налягане), проблеми с мастната обмяна, нарушена гликемия (стойност на кръвната захар) или нарушен глюкозен толеранс. Това са състояния на преддиабет. И се стига до изразен захарен диабет и повишено протромботично състояние, което е рисков фактор за развитие на миокарден инфаркт или мозъчен инсулт.”

В последните години заболеваемостта от захарен диабет се е увеличила почти двойно, продължава проф. Сабина Захариева. Преди десетина-петнадесет години около четири-пет процента от населението страдаше от тази болест, днес засегнатите хора са два пъти повече. И това вече е сериозен здравен и социален проблем. Освен че българинът поглъща повече храна, отколкото е необходима на организма, той се храни и нерационално, смятат специалистите. Вместо плодове, зеленчуци, съдържащи антиоксиданти и полезни фибри, вместо риба и други морски дарове, нашенецът набляга на мазничкото месо. Той е любител и на тестените храни, на рафинираните захари и хидрогенираните мазнини в шоколада, в сладкишите. Като се прибави и „полезният” навик – от бюрото пред телевизора в къщи, резултатът е ясен. Няма лошо да се изяжда по една филийка хляб на всяко ядене, това дори е полезно, казват още специалистите. Въпросът е да чувстваш, че организмът работи като смазана машина, поради което ти си жизнен и бодър.