Кампанията за изборите за ЕП току-що приключи, а на вратата вече чукат следващите избори – този път за национален парламент. Освен посланията на партиите в предизборната кампания важна роля играе и медийното ѝ отразяване. „Медиите като че ли изпускат влиянието върху вота, което е голям проблем, защото това влияние, което не минава през медиите е скрито”, твърди председателят на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов в анализа си на изминалата предизборна кампания. Според него за следващата предизборна кампания трябва да се извършат ходове, включително и на нормативно ниво, които да върнат тази роля на медиите.
Със свой анализ на предизборното отразяване на евровота в България излезе и германската фондация Конрад Аденауер, която представи интересен поглед отвън върху медийната среда в България в изборни условия.
„В отразяването на изборите в България нямаше познатата от предишни години изострена конфронтация”, констатира ръководителят на медийната програма на фондацията Кристиян Шпар в интервю за Радио България. „За съжаление обаче европейската тематика липсваше почти напълно в българските медии. Кампанията беше доминирана от вътрешнополитически теми, а европейските предизвикателства останаха на заден план.”
Особено по време на предизборната надпревара медиите имат често пъти решаваща роля за информираността на избирателите. Българските медии обаче, както и политиците впрочем, не направиха особена разлика между европейски и национални избори. Къде е проблемът?
„Основният проблем се дължи на липсващи задълбочени анализи”, смята германският медиен експерт Кристиян Шпар. „Слушателите, зрителите и читателите би трябвало да имат по-голяма възможност да направят своя информиран избор чрез мнения и анализи по различни, при това европейски теми, разработени в пресата. България все пак е сравнително млада страна-членка на ЕС и интеграцията ѝ все още продължава. Тоест има потребност от повече информация и анализ за ЕС и неговите приоритети, институции и правомощия. Тази задълбочена информация обаче липсва, защото условията, в които работят журналистите, рядко позволяват инвестицията на време и други ресурси в провеждането на журналистически разследвания.”
Според Кристият Шпар от Фондация Конрад Аденауер този проблем се наблюдава и в други европейски страни и в никакъв случай не е само български. Кои теми липсваха според германския медиен експерт в медийното отразяване на предизборната кампания за ЕП?
„Най-естественият въпрос, който медиите не си зададоха, е за мястото на България в ЕС”, смята Шпар. „Освен това има редица геополитически въпроси, по които си струва да се разсъждава. Например за отношенията между ЕС и Русия, какви интереси следва България в този спор, каква енергийна политика на ЕС отговаря на интересите на България, съумява ли България да използва целия ресурс, който предоставя ЕС и т.н.”
От финансова гледна точка 2014-а година се очертава като доста печеливша за медиите в България – след евровота предстоят и парламентарни избори, а приходите за медиите от политическа реклама не са за пренебрегване. Спазват ли българските медии строгото разграничаване между платени репортажи и редакционно отразяване на предизборната кампания?
„Нашият анализ на кампанията за европейските избори установи не едно нарушение на принципа за ясно разграничаване между платен репортаж и редакционен материал, посветен на изборите”, казва Кристиян Шпар. „По принцип липсата на прозрачност във финансирането на медиите в България е сериозен проблем, който стои отдавна. За да се превъзмогне тази слабост трябват воля и съвместна работа както от страна на политиците, така и от страна на медиите, защото медийната саморегулация е крайъгълен камък в решаването на проблема.”
В събота облачността над по-голямата част от страната ще бъде значителна и главно в централните и източните райони от Северна България ще има слаби превалявания от сняг. Разкъсвания на облачността ще има през деня над Западна България. Ще духа слаб, по..
Служебният министър на енергетиката Владимир Малинов разпореди до края на деня проблемите с електроснабдяването в селищата без ток да бъдат отстранени и захранването да бъде възстановено. Все още има населени места без ток заради сложната зимна..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите и българското присъствие в политиките на региона. Днес поставяме акцент на двустранните отношения..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..