Трафикът на хора е третата в световен мащаб престъпна индустрия след наркотиците и оръжието. Печалбите от нея възлизат на 23 млрд. евро за година, показват данни на Международната организация на труда. 21 млн. души са жертвите на принудителен труд по света, а за ЕС те са 880 000. Макар това да звучи само като суха статистика, зад нея стоят реални човешки съдби. С цел да намерят механизми за ефективно противодействие на тази съвременна форма на робство, в София (на 19 и 20 юни) се събраха представители на 32 неправителствени организации от 20 европейски държави, работещи в сферата на превенция на трафика на хора и подкрепа на жертвите. Организатор на събитието е международната организация La Strada International, а домакин е „Асоциация Анимус”, която е сред учредителите й.
Каква е картината в България?
„Трафикът на хора с цел трудова експлоатация засяга особено страните, в които има висока безработица, сериозно обедняване на населението и съответно висока трудова миграция” – каза за Радио България Надя Кожухарова от „Асоциация Анимус”. „България е една от страните, от която има най-голяма трудова миграция, особено към Западна Европа. Това автоматично я прави от рисковите държави на произход за трафик на хора с цел трудова експлоатация. Много е трудно да говорим за конкретни цифри. Ако кажем, че броят на жертвите за тази или миналата година е бил 200-300 души, трябва да се знае, че това са установените случаи. Мнозинството остават неразкрити. Дори самите хора не се идентифицират като жертви на трафик и на това, че се злоупотребява с техните трудови права.”
Особено уязвима група на потенциални жертви на трафик остава ромското население, както и хората без или с ниско образование. Ако сексуалната експлоатация засяга главно жените, то трудовата впримчва представителите на двата пола. Строителството и селското стопанство са най-често секторите, в които мъжете биват експлоатирани. При жените това са селското стопанство и домакинската работа като домашни помощници или болногледачки. Гърция, Испания, Италия, Германия, Швеция и Чехия са страните, в които най-често българите се превръщат в бели роби.
„Нашите наблюдения показват, че трудовата експлоатация е много по-широко разпространена като форма на злоупотреба, отколкото сексуалната и много повече хора стават жертва” – коментира г-жа Кожухарова. „Тъй като там няма такива драстични форми на злоупотреба, обикновено тя остава незабелязвана. Много тревожно е също, че хората са в такова икономическо затруднение, че са склонни да претърпяват някаква форма на експлоатация и злоупотреба, но все пак да имат доход, отколкото да живеят в страната си и да са без никакви средства.”
Работа при тежки условия на труд и удължено работно време (12-14 часа на ден), по-ниско от обещаното заплащане, липса на всякакви осигуровки, мизерни условия на живот. Това е обикновено реалността, с която се сблъскват жертвите. Трафикът на хора не е само криминален или социален проблем, а и икономически. Принудителният труд се случва на територията на частния бизнес, затова неправителствените организации ще търсят партньорство с него за превенция на това негативно явление. От него страдат и самите компании, тъй като трудовата експлоатация води до нечестна конкуренция, подбиване на цената на труда, подронва имиджа на индустрията. „Това, което може да направи бизнесът, е да следи много по-сериозно веригата на доставчици и подизпълнители, дали те използват робски практики с цел намаляване на разходите и увеличаване на печалбата, за да се предотврати трафикът на хора”, коментира Надя Кожухарова. За начина, по който „Асоциация Анимус” ще работи с бизнеса у нас, тя сподели:
„Тъй като ние сме предимно страна на произход, ще започнем работа с фирмите посредници, защото те също са част от веригата. Една такава фирма несъзнателно може да изпрати някъде хора, които да бъдат експлоатирани, ако не е проверила добре организацията, с която сключва договор. В страните на дестинация ще се работи предимно с фирми от строителния бранш, селското стопанство и там, където се осъществява трафика и експлоатацията.”
Подлезът на "Орлов мост", свързващ локалното платно на бул. "Цариградско шосе" с Борисовата градина, беше напълно преобразен и превърнат в модерно, светло и вдъхновяващо пространство с репродукции на картини на стара София. В обновения подлез са..
Свещеният скален град Перперикон получи още едно голямо признание. След като преди месец той влезе в десетката на класацията на най-интересните археологически обекти в Европа, според авторитетния британски вестник The Guardian, сега попадна на страниците..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита първата фабрика за винили в страната, която на този етап ще е и единствената на Балканите. Пред БТА..
България би могла да открие културен център в Румъния, например в Тимишоара, а неговото съществуване би създало интерес към българската култура и българите..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..