Текущата политическа ситуация в България води до продължаваща тенденция за постепенен спад в доверието към правителството от началото на годината насам и до високи нива на песимизъм. Това са част от изводите в редовното изследване на общественото мнение, проведено от „Галъп интернешънъл” – България, и финансирано от самата агенция. През юли доверието към „кабинета Орешарски” е 21%, а недоверието – 69 на сто. Според социолозите, след затихването на протестите в края на 2013 г., е отминал и известният мобилизиращ ефект, който те имаха върху привържениците на правителството. Навлизането във фаза на размиване на управляващото формирование в последните месеци и тревожните сигнали за развитието на страната обясняват и продължаващия спад на популярността на кабинета. През юли доверието в парламента е едва 12 на сто. В традиционния въпрос на „Галъп интернешънъл” накъде върви България вече 73% отговарят към „по-лошо”. 12 на сто са на противоположното мнение. Ако тези стойности се запазят и в идните месеци, ще бъдем свидетели на най-високи нива на песимизъм от години насам. Проучването е проведено между 27 юни и 3 юли и е първото след изборите за членове на ЕП на 25-и май т.г. Социолозите отчитат и електоралните нагласи към политическите партии и коалиции с уговорката, че данните отразяват моментните нагласи на суверена и не могат да се четат като прогноза за изборен резултат. По данни на „Галъп интернешънъл” 22,3% от запитаните заявяват, че на предстоящите извънредни избори за Народно събрание биха гласували за ГЕРБ и 17,2% – за БСП. Разликата между двете най-големи конкуриращи се партии от 5 процентни пункта от всички избиратели в страната може да е и над 10 процентни пункта при гласувалите. Според социолозите, в предстоящия вот тя може да се увеличи, защото ГЕРБ е формацията с по-голяма потенциална периферия.
„Актуалното съотношение между политическите сили до голяма степен беше предопределено от резултатите на евровота и в този смисъл едва ли е изненада за някого, коментира данните политологът д-р Борис Попиванов. По принцип всяка разлика е преодолима. За да се случи това, трябва да има процеси, които рязко да дадат нов облик на изоставащата политическа сила. На този етап ние нямаме такива събития и не можем да очакваме преобръщане на тези нагласи. Това е тенденцията и тя е призната от всички”
В новия парламент биха влезли още ДПС, коалицията „България без цензура” – ВМРО и др., и Реформаторският блок.
„Това е картина, която се възпроизвежда през годините и устойчиво отразява влиянието на БСП, ГЕРБ и ДПС, е становището на социолога доц. Антоний Гълъбов. По-трудно може да се оцени тежестта на „България без цензура”. Това е нова политическа формация, която няма електорална биография, спрямо която да бъдат оценени регистрираните стойности. Сигурен съм, че същата картина е била и преди европейските избори, независимо, че нашите колеги ни представиха коренно различни данни”.
Според проучването партиите от Реформаторския блок, които искат да бъдат припознати като автентичната десница, получават близо 4 на сто електорална подкрепа. Липсата на убедителност е причина за този резултат, е становището на д-р Борис Попиванов:
„На хората още не им е ясно за какво се борят реформаторите, продължава политологът. Настоящите данни потвърждават една хипотеза, че немалка част от традиционните „сини” избиратели са гласували на евроизборите с идеята „нашите трябва да бъдат за пореден път подкрепени”. Това може да се случи и на предстоящите избори, но може да стане и обратното. В близките седмици предизвикателството пред Реформаторския блок, най-вече пред ДСБ, е да намерят най-подходящото решение за лидера на партия Движение „България на гражданите” Меглена Кунева. На евровота, използвайки преференцията, избирателите изпратиха в Брюксел като депутат представителя на ДСБ. В противен случай Реформаторският блок може да се взриви преди изборите.”
„Същественият въпрос е, че Реформаторският блок трябва да бъде в състояние да излъчи ясна политическа визия за развитието на България, е коментарът на Антоний Гълъбов. Да бъде изяснено при какви обстоятелства би участвал в коалиционно управление с ГЕРБ и да насочи усилията си към привличане на нови групи избиратели, които все още се колебаят. В сравнение с другите политически партии, Реформаторският блок е формацията с най-голям неоползотворен електорален ресурс”.
Малцина протестиращи и един-единствен плакат “Позор” пред Народния театър “Иван Вазов” белязаха третото представяне на спектакъла “Оръжията и човекът” с режисьор Джон Малкович по текст на Бърнард Шоу. Протест и контрапротест пред Народния театър..
Жителите и гостите на село Колена, община Стара Загора, се събират на Празник на младото вино. За първи път събитието е отбелязано през 2017 г., а няколко години по-късно местният учител и винопроизводител Мартин Славов дава името на празника...
На днешния ден преди 35 години пада авторитарният режим на комунистическия диктатор Тодор Живков. По този повод агенция БГНЕС, позовавайки се на своя проверка дали паметниците на тоталитарното ни минало все още красят централните пространства в градове..
Велико Търново е градът с най-много културно-исторически забележителности в България. Няма човек у нас, който да не се вълнува когато стъпи в Старата..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната..
Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане два законопроекта в изпълнение на ангажиментите на страната по Националния план за..