Няма нищо по-хубаво от студена бира с приятели на чист въздух през уикенда. А ако бирата е домашно приготвена, удоволствието е още по-голямо. В компания денят минава неусетно, а историите, които научаваш около казана за варене на бира, са достойни да бъдат разказани в книга. Една от тях е, че основоположник на домашното пивоварство в България е унгарският поет и борец за национално освобождение Лайош Кошут, който, бягайки от Австро-Унгария, се заселва в Шумен. Там, през 1850 година, заедно с няколко свои сънародници, започват да варят пиво. Смята се, че това е първата бира, произведена по нашите земи.

За първи път срещнах Димитър Георгиев и Божидар Александров на фестивала Beer Relation в столичния „Южен парк”, където имах възможност да опитам домашно приготвената им бира. Засега я варят за удоволствие и лична консумация с близки и приятели, но се надяват, че ще могат да развият производството и да регистрират собствена микропивоварна със свой бранд. За проблемите и законовите пречки пред това им намерение разказва Божидар Александров:

Господин Александров, мислите ли  да превърнете хобито си в професия?

Като домашен пивовар, който започна от хоби да вари бира, разбира се, съм мислил да го превърна в малък бизнес, с който можем да предложим нашата бира във вериги магазини и заведения. Но, за съжаление, законодателството на Република България не ни позволява това. Казвам, че не ни го позволява, защото трябва да регистрирам малка независима пивоварна, за която в закона е написано, че трябва да се произведат от 0 до 2 милиона литра. Самата граница от 0 до 2 милиона литра е много голяма. Аз като домашен пивовар ще произведа 1000 до 2000 литра годишно. Но трябва да направя инвестиция едва ли не за завод, за да мога да произвеждам. Като добавим Пожарна безопасност, Държавен ветеринарно-санитарен контрол, контрол за качество, ХЕИ - всички тези неща заедно с бюрокрацията, плюс митниците, в които ние трябва да се регистрираме като данъчен склад занапред, са много сложни за малък домашен производител като нас. Надяваме се да се променят законите и вече тогава ще се опитаме.”

Бирите, които двамата ентусиасти варят, са по различни рецепти. Понякога по-силни, друг път по-слаби, но със сигурност са направени много добре и с мерак. За една от тях ни разказва Димитър Георгиев:

„Това е английски стил бира - т.нар. индиън пейл ейл, който англичаните са изнасяли за своите офицери в Индия по време на колонизацията. Това е силно охмелена бира и, за да издържи по пътя от Великобритания до Индия, се е съхранявала в бурета. Използван е много хмел, има висок процент алкохол. Това я прави доста трайна и много приятна бира.”

На запад домашното пивоварство отдавна се е превърнало в нещо повече от хоби – в професия и семеен бизнес, които постоянно се развиват. За да се случи това и у нас, трябва да преодолеем черно-бялата си представа за бирата – като само светла и тъмна. Законодателят пък трябва да отчете факта, че освен за големите производители с наложените у нас марки, има място и за малки семейни пивоварни, правещи т.нар. крафт /занаятчийска/ бира. С известни поправки в законите може да се улесни достъпът на хората, занимаващи се с микропивоварство, до пазара, на който сега доминират стандартни и, може да се каже, станали вече банални с вкуса си бири. Докато се случи това, се надяваме да има повече фестивали и събития, които да ни срещат с невероятното разнообразие от вкусове и аромати на  домашно приготвената бира.