Събитията от изминалата седмица оставиха неизяснен един важен за България въпрос – кого ще номинира тя за свой представител в ЕК. На Европейския съвет в Брюксел премиерът Пламен Орешарски каза, че ако се стигне до обсъждане на кандидатурата на сегашния български еврокомисар, Кристалина Георгиева, за поста Върховен представител на ЕС за външната политика, България ще стои зад нея. Европейските лидери не стигнаха до съгласие по въпроса и решаването му бе отложено за края на август. По искане на новия председател на Европейската комисия, Жан-Клод Юнкер, българска номинация трябва да има обаче до края на юли.

Кабинетът „Орешарски” си отива и очевидно кандидатурата ще трябва да съобщи на ЕК предстоящото служебно правителство. То ще бъде назначено от президента Росен Плевнелиев, който е смятан за близък на партия ГЕРБ. Кристалина Георгиева бе номинирана за еврокомисар именно от ГЕРБ, и в този контекст смяната на властта в София не поставя под въпрос, а по-скоро бетонира кандидатурата ѝ за представител на България в ЕК. Под въпрос е за какъв именно пост, но това зависи от сложен баланс на интереси между политическите семейства в ЕС. Очевидно е, че едно служебно правителство не би трябвало да вземе решение за българската кандидатура, и би трябвало да я съобщи само след консултации с основните политически сили в страната. Политическата конюнктура е такава, че вероятността за лява кандидатура е практически нулева, а това пак благоприятства номинацията на Георгиева. Благоприятства ли я обаче политическата нестабилност в България? И ако се окаже, че ѝ бъде предложен не поста Върховен представител на ЕС във външната политика, а за някой друг, дали самата тя би приела? Отговорите на тези въпроси ще дойдат с времето.