Полша през погледа на една българка

публикувано на 22.07.14 в 18:18]

БНР Новини

Снимка: личен архив

Илияна Генев-Пухалева е доктор по съпоставително езикознание, преподавател по гръцки и български език в Силезийския университет в Катовице, Полша, автор на книги за балканската кулинария. В продължение на 10 години, между 8 и 18-годишната си възраст, Илияна е наша колега – била е в групата „Радиодеца“ на БНР. Има и 7-годишен стаж години в Народния театър„Иван Вазов“, както и 3 години в младежкото студио на Бончо Урумов в театър „Сълза и смях“. Но голямата й любов са езиците. С Илияна разговаряме за Полша и България, търсим общото и различното.

Някои исторически събития, които стоят в основата на съвременна Полша

От края на XVIII век до края на Първата световна война, за 123 години Полша отсъства от картата на Европа, губи независимостта си, като територията й е поделена на три – западната става част от Прусия, източната – от Русия и южната от Австро-Унгария. И досега тези разлики се пазят и в икономическото развитие, и в манталитета на хората. Полша става еднонационална държава след края на Втората световна война. По силата на Потсдамската конференция, територията й е „прекроена“, изместена на запад. Зад това политическо решение се крият много човешки драми. Поляците от източните територии, които минават към тогавашния СССР, са изселени в Западна Полша. Полша дава около 6 млн. жертви във Втората световна война, като около 3 млн. са загиналите полски евреи. Германците, които наред с полските евреи съставляват голяма част от градското население, са изселени след войната.

Илияна, каква е основната прилика според теб между българите и поляците? Как ни свързва славянството?

Ще си послужа с една теза на моя любима преподавателка от Софийския университет, която за съжаление вече не е между живите – проф. Искра Ликоманова. Тя твърдеше, че българите и поляците не са екзотични един за друг народи, защото твърде много неща ни свързват, като започнем от праславянското минало, което е оставило трайна следа в названията и основните явления, които ни заобикалят във Вселената, абстрактни понятия, не само предмети. Оттам насетне принадлежността ни към юдео-християнската култура със сигурност е интегриращ елемент, който отново ни прави близки. В най-новата ни история пък ни свързва гравитацията към Съветския съюз, която имахме. Преходът също е подобен елемент на връзка. Но, въпреки това, струва ми се, сме повече различни, отколкото подобни и това, че сме славяни, мисля си, че вече нищо не означава.

По какво се различаваме българи и поляци?

Полша е много голяма. И като територия, и като население: над 38 млн. души, по данни от последното преброяване. Там също има миграция, но има и по-голяма раждаемост, в сравнение с България. Сред връстниците ми (средно поколение, да уточня), повечето имат по две деца; немалко са познатите ми, които имат по три. Друга съществена разлика е, че Полша е относително хомогенна държава – около 97 на сто от населението й са поляци, на малцинствата се падат едва 3 процента.

Какво е отношението към традициите?

Тук трябва да уточним различните разбирания – нашето, като българи и това на поляците. Под традиция ние разбираме предимно фолклор, в който има езичество, примесено с народно християнство. Там традицията е много тясно свързана с църковния канон. Фолклорът при поляците, особено в съпоставителен план с нас, ми се струва, че е на изчезване. Мисля си, че това е следствие от споменатите исторически причини – принудителната миграция след края на Втората световна война.

Как се гледа в Полша на събитията от Втората световна война? Какво е отношението към Германия и към Русия?

Не ги забравят, макар че и там има условности. Те много са изстрадали през Втората световна война, и от двете страни, както никой друг европейски народ. И двата режима имат негативно отношение към поляците, полската култура; опитват се да ги асимилират и от изток, и от запад. Историческият жест на Вили Бранд ( от 1970 г.), който спонтанно пада на колене пред паметника на Варшавското гето, извън дипломатическия протокол, се помни. В момента, по данни на социологически проучвания, въпреки живата историческа памет, нацията, към която поляците имат най-добро отношение, са немците. Фактите са твърде тежки и един жест, падане на колене, да изличи толкова жертви – лично за мен е непонятно. Не знам какво би се случило, ако и от страна на Русия имаше подобен жест.