До 12 септември Националната художествена галерия представя мащабна изложба на големия български маринист Александър Мутафов (1879-1957). Морето като живо същество – спокойно и бурно, извор на емоции за този, който е запленен от него – десетилетия наред художникът се прекланя с творчеството си пред неговата сила и красота. Роден година след Освобождението на България от османска власт, той има късмета да се развива в бурен, но и плодотворен за България период. Да следва в реномирани европейски академии като „Албертина” в Торино и в Мюнхенската академия. Да се развива като художник, да експериментира…
„Минава през различни направления – от символичните увлечения в ранната си младост, след което, под влияние на своя близък приятел художника Никола Петров, се насочва към импресионизма” – разказва за Радио България изкуствоведът Доротея Соколова. „Двамата си влияят взаимно, разнообразяват техниката и сюжетите си. Работите на Мутафов от този период са много лирични и красиви – не толкова добре запазени, но пък са достатъчно представени в тази изложба. След това войните прекъсват този лъчезарен период (в Балканската война от 1912-13 г. той е доброволец). През Първата световна е мобилизиран като военен художник.”
От времето на световния конфликт са запазени стотици негови акварели и рисунки. В изложбата могат да се видят и творби от този период в творчеството на Мутафов. А по-нататък:
„Той се посвещава изцяло на морския пейзаж, така че да се превърне в най-големия български маринист и, както казва нашият известен изкуствовед Никола Мавродинов, в баща на всички български маринисти. В началото на 20-те години Мутафов вече има ясна концепция за типа морски пейзаж, който ще развива и оттук нататък работи почти единствено само в тази насока” – посочва Доротея Соколова.
Художникът се влюбва в Стария Созопол. Той е неговият откривател за изкуството. Неспирно рисува рибарите, старинните къщи, пресъздава романтиката на крайморското градче, която след него ще стане интересна за много художници. Мутафов има пейзажи и от други места край морето: Галата, нос Емине и т. н. Но най-вече Созопол вълнува неговото въображение: със скалите, морето, вълната в едър план, рибарите… През 1937 година успява да си построи къща там. В нея е неговото ателие, запазено и до днес, превърнато в къща-музей.
Какво е мястото на Мутафов в световния маринизъм?
„Много самостоятелно, бих казала”, отбелязва Доротея Соколова. „Има едни анкети, правени приживе с Мутафов. Питали са го от кого се е учил, какво му е повлияло. Той е казвал: от никого. Той наистина открива някакви „връзки” с руския майстор Айвазовски, но всъщност вижда негови творби много късно. Той е италиански и немски възпитаник. Не е имал контакти с неговото творчество, това се случва по-късно, в 50-те години. А и Мутафов е друг тип, не е академичен художник, въпреки че късните му работи се определят като реализъм. Той наистина не е автор, който се увлича от модни ефекти, не че не би могъл.”
Мутафов е изкушен и от абстракцията – през 30-те години, но неизменно остава верен на любовта си към Черно море. Той е от радетелите на това да опознаем Черно море. Неслучайно членува в Българския народен морски сговор, създаден през 1920 г. от морски офицери. Целта на организацията е да популяризира водното богатство на България и морето в името на националния просперитет. Художникът илюстрира всичките й издания.
В изложбата са събрани около 200 негови творби. Липсва обаче прочутата му „Синя лодка”, с която печели медал от Световното изложение в Париж през 1937 година. Доротея Соколова знае, че е в частна колекция, но няма данни чия е и продължава да я търси. Колкото до Мутафов:
„Той е много стойностен автор, но, както казва, а това малко художници могат да си позволят: „Аз съм най-обикновен живописец-маринист”. Той просто стои над всякаква суета. Наистина голям художник, с дълбоко чувство.”
Снимките са предоставени от НХГ.
Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..
Повече от 100 филма, както и разнообразни дискусии по актуални теми очакват изкушените да научат повече за случващото се в момента в Украйна от първо..
Националното живописно триенале с тема “Мостове” събира 84 съвременни творци, които ще покажат 106 творби в Художествената галерия “Христо Цокев” в..