Безспорен акцент през отминаващата седмица беше оставката на премиера Пламен Орешарски и неговото правителство. Както се случва в такава ситуация, опозицията в лицето на консервативната ГЕРБ изпита удовлетворение, отдъхна с облекчение и започна да чертае планове за съкрушителна изборна победа на предсрочните избори на 5 октомври. Мандатоносителят пък, БСП заедно с коалиционния си партньор ДПС, спретна богат набор от суперлативи, за да подчертае някакви въображаеми „успехи” на кабинета „Орешарски” през неговите 421 дни управление.
Ситуацията в България сега все повече започва да напомня за едно „дежавю” в буквалния смисъл. Основните политически играчи остават същите и независимо от приказките им за промяна, реформи и катарзис, надали ще се откажат сегашното статукво, включително и след предстоящите избори. А статуквото не е розово за обикновения българин – перманентно затягане на коланите, произвол на монополите в енергетиката и съответно непосилни цени на ток и отопление, корупция и задкулисие в управлението на страната. Истината е, че протестите по площадите се оказаха безсилни да променят всичко това. Ще успее ли новото правителство да се справи поне отчасти с тези предизвикателства, включително и с латентната липса на реформи в правосъдието, здравеопазването и пенсионното дело? Повечето анализатори са скептични. Всичко ще остане по старому и „дежавюто” ще продължи.
Много вероятно е на изборите на 5 октомври по-голямата част от електоралната маса да изпадне в „жамевю” (бел. Ред. - ”никога видяно”), противоположното състояние на „дежавю”, при което е налице моментно неразпознаване на лица, места и факти. Т.е., да гласува отново масово за консервативната ГЕРБ, забравяйки, че когато тя бе на власт допреди година и половина, рестриктивната политика на вездесъщия финансов министър Симеон Дянков допринесе съществено България да остане най-бедната страна-членка на ЕС.
Впрочем поведението на обеднелите български избиратели е парадоксално. Тези, които обедняват все повече и повече, които искат по-справедливо разпределение на обществените ресурси, незнайно защо гласуват за дясно управление на страната. Вероятно защото на практика в България няма истински ляв фланг в политическото пространство. Българската социалистическа партия се оказва социалистическа само на думи. Отдавна нейните кланове са се сраснали с олигархичните центрове на едрия капитал. А правителствата, които е формирала, винаги са обслужвали техните интереси. Така беше и с правителството на Пламен Орешарски.
5 години България да дава води от р. Арда на Гърция за напояване, одобри като предложение към Гърция българското правителство. В проекта за съвместна декларация за използването на водите на р. Арда е записано, че двете страни потвърждават, че..
Украинският външен министър Андрий Сибига е провел телефонен разговор с българския си колега Георг Георгиев. Двамата са обсъдили стъпки за постигането на справедлив мир и начини за развитие на взаимноизгодно сътрудничество. Украинският първи дипломат..
16 страни от ЕС ще поискат да им бъде позволено временно да не прилагат правилата за бюджетната стабилност, за да могат да направят разходи за отбрана. Сред тях е и България, предава БТА. Еврокомисията представи Бяла книга за бъдещето на европейската..
Паметна плоча на българския революционер, писател и журналист Любен Каравелов бе поставена на фасадата на сградата на българското консулство в..
В "България днес" на 30 април слушайте : 01:12 - Актуална информация от страната и българските общности зад граница 06:30 - Прогноза за..
През 2024 г. 93,3 милиона души в ЕС (21,0% от населението) са били изложени на риск от бедност или социално изключване, показват данни на..