Туристическият бранш в България се сблъсква с множество проблеми от началото на 2014 година. Негативно влияние върху сектора оказват както украинската криза, така и политическата криза и ситуацията в банковата система в страната. Затова в момента е трудно да се правят прогнози как тези фактори ще се отразят на икономическите резултати в бранша. В интервю за Радио България председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин заяви, че всички в бранша се надяват да се повторят резултатите от 2013 г. Предвид обстоятелствата това ще е голям успех. Според него и през други години туризмът е изпитвал проблеми в началото на сезона, а след това е успявал да компенсира изоставането.
През настоящата година Министерството на външните работи отчита ръст на издадените визи в Русия и Украйна. Летищата в Бургас и Варна също се радват на по-добър бизнес. Въпреки това тези туристи не са достатъчни за туристическия бранш, като вероятно голяма част от тях отсядат в свои имоти, закупени в страната. Според Рагин, кризата в двете страни е обезценила местната им валута и дори платежоспособни туристи от този регион вече търсят по-ниски цени. Наблюдава се също тенденция към увеличаване на броя на българските туристи, които избират съседни страни пред родните курорти. Това се дължи на по-агресивните рекламни кампании в тези страни.
Рекламира ли България достатъчно своя туристически  продукт?
„Аз винаги съм твърдял, че  продажбата на продукта е много по труден процес от това да създадеш бизнес.  Само за пример ще кажа, че Гърция планира тази година 160 млн. евро за външна  реклама, а Турция ще похарчи дори повече от Гърция. Хърватска има 100 млн. евро  за реклама, което не е изненада. Изненадващо е, че страни като Албания, Косово,  Македония и Черна Гора имат по агресивна реклама от България на външните  пазари. Ние се намираме в един глобален и отворен свят и не може да разчитаме само  на миналото, хубавата природа и по-ниските цени. Не случайно поставихме въпроса  на Националния съвет по туризъм, че 1% от оборота, който се реализира от  сектора трябва спешно да отива за външна реклама. Това в цифри означава 30 млн.  евро, вместо досегашните 15 млн. Много пари са заложени в сектор туризъм за периода  2014-2020, които би трябвало да бъдат одобрени през месец септември. Надяваме  се туризмът да се обособи в самостоятелно министерство, защото в момента  координацията е трудна. Туризмът е приоритетен отрасъл и след като страни като  Кипър и Гърция имат отделни министерства, защо и ние да нямаме административен  апарат, който да концентрира културния, спа, зимния и летния туризъм.”
Какъв е приносът на сектора в сезонната заетост в  България?
„В пиковите летни месеци 500 хиляди наши сънародници работят в сферата на туризма, като тук влизат и поддържащи дейности като таксиметрови услуги, банки, чейндж бюра, летища, търговски молове и други. Нашата задача е да разширим сезона от май до края на октомври. През месеците май, септември и октомври трябва да акцентираме на културния, спа и познавателен туризъм.”
Българската хотелиерска и  ресторантьорска асоциация ще настоява за пълен отчет пред медиите и народното  събрание за всеки похарчен цент за туризъм и ефекта му върху българската икономика.  Благой Рагин съобщи, че наскоро от бранша са взели решение да рекламират  сезонно България в една от най-големите световна медии – Би Би Си. Други  световни медии като Си Ен Ен и Евроспорт също ще бъдат използвани за реклама на  страната. „Аз предложих за лице на българския туризъм Григор Димитров – един  достоен българин с голямо име и авторитет в света”, заяви Рагин.
Как секторът ще се справи с недостига на квалифициран персонал?
„Първото основно средство в тази посока е да се повиши заплащането. Аз  слушах програмната реч на новия президент на ЕК Юнкер, който заяви, че целта е  да се въведе минимална работна заплата за целия ЕС и страните, които не могат  да достигнат тези нива да бъдат подпомогнати в първите години. Ще е чудесно,  ако Брюксел реши по този начин да вдигне поне малко стандарта в България, за да  запазим кадрите в сектора. Сезонният персонал трябва да бъде преквалифициран и  да участва в поддържането и обновяването на базата, така както е в Испания  например. Освен това моите колеги от Слънчев Бряг настояват за издаване на  зелени карти за Бесарабските българи. Тези хора владеят чужди езици, завършили  са туризъм в Молдова и Украйна и имат голямо желание да работят в своята  прародина. С повече консенсус, подкрепа и помощта на медиите смятам, че може да  се справим и с това предизвикателство”, завършва Благой Рагин.
На върха на Сахат тепе в Пловдив тези дни бе открит възстановеният по антични образци воден часовник – клепсидра. Единственият монтиран на открито у нас часовник от този тип се превърна в най-новата атракция на града. Репликата на клепсидрата е..
Белоградчик и неговите световноизвестни скали отново са сцена на вълшебен спектакъл. В продължение на цели пет уикенда – от 19 септември до 19 октомври, градът е домакин на петото издание на Балонената фиеста . Очаква се над 5 хиляди туристи да..
Южното ни Черноморие продължава да посреща стотици хиляди летовници и след пика на туристическия сезон. В началото на септември курортните градчета още дишат с ритъма на лятото, а крайморската община Царево буквално гъмжи от туристи –..
 Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Ясно
								Ясно Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачностВ едно малко село, скрито в сърцето на Деветашкото плато, животът ври и кипи с енергия, която предизвиква възхита. Село Кърпачево се е превърнало в..
