Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Санкциите срещу Русия – тест за единството на ЕС

БНР Новини
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Западът затегна икономическите санкции срещу Русия заради украинската криза. Според доклад на МВФ България е една от най-засегнатите страни и вече търпи негативи. Между 15 и 20 хиляди руски туристи няма да прекарат лятната си почивка на Българското Черноморие. Основната причина са фалити на руски туроператори. А отслабващата рубла и спадащата покупателна способност на руските граждани кара много от тях да променят плановете си за ваканция в чужбина. Според доклада на МВФ в подобна ситуация освен България са и Кипър и Черна гора. „Тези три държави са посещавани най-много от руски туристи, които са значителен фактор за икономиката им” – твърди фондът. Туристическият бранш далеч не е единственият, който отбелязва спад. Експертите на МВФ са изчислили, че капиталовите инвестиции на Русия надвишават пет процента от БВП на България, Беларус, Молдова и Черна гора. Тази седмица дойде и новината, че руската компания „Лукойл” се оттегля от пазарите в Чехия, Словакия и Унгария. Със специален указ на президента Владимир Путин Москва отговори на санкциите на ЕС и САЩ, като наложи за една година забрана да се внася селскостопанска продукция, суровини и продоволствия от страните, които са въвели санкции срещу Русия.

Със санкциите ЕС цели преосмисляне на руската външна политика в украинската криза. В дългосрочен план икономическата изолация на Москва трябва да обърне руските граждани срещу собствения им президент Путин. Дали това е правилният път е отделен въпрос. Засега е ясно едно – ЕС ще трябва да се въоръжи с търпение, защото последни социологически проучвания показват, че подкрепата за Путин в Русия съвсем не спада. За това пък расте напрежението сред страните-членки на Евросъюза, защото последиците от санкциите срещу Русия се отразяват различно на икономиките в различните държави. Под въпрос е колко дълго ще издържи и без това трудно постигнатият компромис за налагането на санкции, ако газовите доставки за източноевропейските страни бъдат трайно преустановени. Освен това страните от ЕС имат различни, чисто исторически обусловени взаимоотношения с Русия, които днес са прераснали в икономически връзки. Нагледен пример за това е спорният проект „Южен поток”, подкрепян от досегашното българско правителство, но също така и от Италия, Австрия и Унгария. Този казус хвърля дългата си сянка дори и върху политическите решения на ЕС, каквото е изборът на новия Върховен представител на ЕС за външната политика. Номинацията на италианския външен министър Могерини не се харесва от балтийските страни, именно защото е считана за проруски настроена заради подкрепата й за „Южен поток”.

Препирните около ръководните постове в новата Европейска комисия едва ли касаят обикновените граждани, но те рано или късно ще усетят последствията от санкциите срещу Русия. Брюксел в момента очевидно е настроен на вълна на силна конфронтация с Москва. А дали ЕС може да реагира на промяна в настроенията на своите граждани? Към момента по нищо не личи съюзът да има ясен поглед върху развоя на събитията с няколко хода напред. И съвсем не е ясно кой държи козовете в набиращата сила ескалация между Брюксел и Москва.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Красимир Вълчев

Граждани организират протест срещу задължителен предмет "Религия" в училище

Протест с искане за оставка на министъра на образованието Красимир Вълчев и отмяна на идеята на МОН за задължително изучаване на предмет "Религия и добродетели" се организира в социалните мрежи, предаде репортерът на БНР Андрей Борисов.  Акцията..

публикувано на 25.04.25 в 15:49

Cambridge Day 2025 събира в София преподаватели по английски от страната и чужбина

Cambridge Day 2025 - едно от водещите събития за учители по английски език в Югоизточна Европа, се провежда днес в столичния хотел "Балкан".  За 19-а поредна година конференцията, организирана от издателството "Клет България", събира експерти и..

публикувано на 25.04.25 в 14:05

Най-рано религия ще се изучава в училищата през 2026/2027 г.

Изучаването на предмета "Добродетели и религии" в българските училища беше обсъждано над 5 часа на дискусия организирана от Министерството на образованието в Националния дворец на културата. Религиите ще се изучават в културологичен и исторически..

публикувано на 25.04.25 в 12:34