Политическата криза, която дълги месеци разтърсваше България, намери своето логично и естествено разрешение с разпускането на Народното събрание и насрочването на извънредни парламентарни избори за есента. Финансовата криза обаче, която съпътстваше и допълнително усложняваше и подхранваше политическите трусове и катаклизми, все още изглежда далеч от своята развръзка. Така и не стана ясно необходима ли е ревизия на държавния бюджет за тази година и страната заплашена ли е от фалит или не. Така и никой не разбра дали затворената и поставена под особен надзор Корпоративна търговска банка, четвъртата по активи в България, е неплатежоспособна и ще бъде фалирана или пък подлежи на оздравяване. От всичко това обаче стана ясно, че престижният имидж на България като една от най-стабилните във финансово отношение страни в Европейския съюз, като страна модел за пестелива и разумна финансова държавна и корпоративна политика е сериозно накърнен.

Причините за неблагополучията и проблемите във финансовата сфера са много, но основната е може би дискредитирането и липсата на минимално необходимото доверие в официалните институции и власти. А доверието, когато става дума за пари, е най-ценният актив и без него не може да съществува никаква стабилна финансова система. Българската централна банка беше преди кризата с Корпоративна търговска банка една от малкото публични институции, в която българите имаха доверие. Противоречивите, колебливите и закъснелите й мерки за решаването на този проблем обаче значително понижиха степента на доверие в нея, като някои експерти дори я обвиниха, че самата тя доста е допринесла за краха на търговската банка и разклащането на банковата система в страната. Престижът и авторитетът на централната банка спаднаха до такава степен, че самата тя вдигна ръце, развя бялото знаме и реши в разгара на най-ваканционния летен месец август да моли за спешна помощ от Международния валутен фонд. Защото отправената покана от управителя на централната банка Иван Искров в края на миналата седмица до шефа на отдела за парични и капиталови пазари на Фонда Хосе Виналс за извънредна инспекция на българските финанси не е нищо друго освен признание за собственото безсилие и за загубата на авторитет. А до идването на власт на новите управляващи в края на октомври едва ли и публичните финанси ще бъдат ремонтирани и оздравени. Дори и ако сегашното служебно правителство разкрие, както амбициозно обещава, истината за тяхното състояние.

Няма съмнение, че една обективна, професионална и компетентна външна проверка и оценка на финансите на България от страна на Фонда ще бъде полезна и ще може да послужи за вземането на подходящи и адекватни мерки за решаване на проблемите в страната. За разлика от другаде по света, в България МВФ е една уважавана институция и на нея не се гледа като на защитник и проводник на интересите на световните господари и едрия капитал. От тази гледна точка има всички изгледи, ако въобще Фондът се съгласи да свърши работата на правителството и на БНБ, неговите препоръки да бъдат посрещнати добре както от експертите и политиците, така и от гражданите. Остава обаче въпросът защо отново сами не можем да подредим собствената си къща и да сложим ред в собствения си двор.