След като много чужденци отдавна оцениха достойнствата на българското село и си закупиха имоти именно там, а не в големия град, сякаш и ние, българите, започваме да осъзнаваме какво богатство притежаваме и да правим опити да го запазим. Усилията обаче да бъде съхранена тази съкровищница на автентичния български дух и традиции не идват от държавата, а от обикновени ентусиасти. Често това са млади хора, решили да избягат от града и да възстановят връзката си с природата. Родиха се и нестандартни идеи. Една от тях е обезлюдени села да бъдат възродени, като в тях се заселят IT специалисти. На голям интерес се радва и инициативата „Приеми ме на село”, чийто автор е габровката Вероника Йосифова. Замисълът й е възрастни хора да посрещат за няколко дни в дома си младежи от града. Целта е по този начин различните поколения да се сближат и да има приемственост на българските традиции, обичаи и ценности. Хрумкатай вижда бял свят по време на националния конкурс за есе „Моите идеи за България” през 2013 г. Тя обаче не остава само върху белия лист, а „оживява” още миналото лято, благодарение на подкрепата на община Габрово. Първите смелчаци, впуснали се в това приключение, са „приемни” баби и дядовци от село Новаковци, габровско. Не липсват и млади ентусиасти да се превърнат във „внуче назаем”. Ако миналата година мераклиите са били десетина, тази година те са над 70. Едва трийсет обаче ще имат шанса да прекарат пет дни на село в края на август и началото на септември. Изискването да са на възраст между 15 и 29 години, както и мотивацията да го направят, са единствените критерии, по които са одобрявани. А каква е тя, обяснява Вероника:

„На младите ни е интересно какво се случва на село. Усещаме някаква липса в себе си и имаме желание да научим неща, които са запазени там. Интересно ни е как се отглеждат плодовете и зеленчуците, как се гледат животните. Интересни са ни и историите на възрастните хора за техните младини. Дори докато слушаме разказите им, на моменти се улавям, че си представям как аз самата бих живяла в онова време. Интересно ни е, защото за съжаление всичко това е доста далече от нас. Мнозина нямат села, на които да ходят през лятната ваканция и са ни останали само разказите на нашите родители за това колко прекрасно е на село.”

През тази година се увеличава и броят на селата, които ще се включат в инициативата. Освен пилотното Новаковци, домакини ще бъдат още Стоевци и Богатово, които станаха част от новосъздадената наскоро Мрежа от приемни села. Проектът се реализира чрез програма „Култура” на община Габрово. Преди броени дни той бе отличен с диплом от годишните награди „Прокултура 2014” на Българската асоциация на работодателите в областта на културата. „Приемни” баби и дядовци от дряновското село Зая и от разположеното на река Дунав Байкал също ще приютят у дома младежи.

„Всяко село ще покаже на „внучетата“ характерни неща от своя край – разказва Вероника. – Те ще се научат да плетат мрежи и да участват в риболов по Дунав. Ще се насладят на традиционната за местната общност кухня и ще се научат да приготвят по специален способ качамак и риба. Хората от село Зая пък са известни с отглеждането на зайци. Затова и възрастовата група на доброволците внучета там ще е по-ниска. Те ще се научат как да се грижат за симпатичните зайчета. Предполагам, че ще има и други занимания и изненади, но местните хора ги държат в тайна, за да изненадват „внучетата” всеки ден с нещо ново и различно.”

„Внучетата назаем” ще могат още да се докоснат до богатото ни фолклорно наследство, да разучат народни песни и хора, да участват в пресъздаването на различни традиции и обичаи от селския бит. На голям интерес през миналата година се е радвало и кулинарното ни наследство.

„Бабите много се постараха, показаха ни своите тайни в готварството – спомня си Вероника. – Един от най-комичните моменти обаче беше когато се опитвахме да доим коза. Това беше ново изживяване за мнозина. Учихме се също да режем царевица, да прекопаваме градината, да поливаме и садим. Общо взето всичко, което се случва на село. Идеята ни беше от една страна да придобием някакви знания, а от друга беше желанието ни да помогнем на възрастните хора да се справят със задачите си. Мисля, че взаимно си бяхме полезни и беше много приятно да обменим идеи, култура, ценности с едно различно поколение. Честно казано не е толкова различно това поколение, колкото ни се струва.”

Снимки: личен архив