„Допиши историята на реките” е мотото, под което днес стартира кампания, чиято цел е да алармира за най-наболелите проблеми на реките ни и да предложи решение за тях. Инициатор на събитието е Международната природозащитна организация WWF. Амбицията на природозащитниците е също да провокират българите да бъдат по-силно ангажирани и да проявяват нетърпимост към унищожаването на това природно богатство. „Хората забелязват предимно замърсяването на реките, но има много други проблемни области, които са с необратим ефект. Възможно е да изчистим реките, да подобрим химичното им състояние, но вероятно към този момент ще бъде загубено биологичното им разнообразие. Затова са нужни спешни мерки!”, алармира Любомир Костадинов, експерт в програма „Води” на WWF. Кампанията започва с откриването на петиция за опазването на водите, която ще бъде представена на държавните институции. Всеки, който желае, може да я подкрепи на адрес: http://www.wwf.bg/get_involved/rivers/petition/.
„Ние стартираме петиция, за да ангажираме максимално много хора с тези проблеми и за да се опитаме да накараме институциите да бъдат по-активни” – каза за Радио България Любомир Костадинов. „Сега тече изработка на планове за управление на риска от наводнения и се актуализират плановете за управление на речните басейни. Така че, моментът не е случайно избран. Целта е басейновите дирекции на МОСВ да имат инструменти, с които да вземат мерки, за да се спре все по-голямото унищожаване на реките. Реката не е просто течаща вода. Тя е сложна екосистема, функционираща свързано в продължение на много километри. Това е биокоридор, в който се обменя информация, организми, седименти. Също така се случват интересни процеси и в околоречната тераса, където също всичко функционира свързано и ние трябва много комплексно да го управляваме.”
Какво се случва с реките у нас и кои са най-сериозните проблеми?
„В Европа отдавна са изградени множество пречиствателни станции, хората имат високо съзнание, че реките трябва да бъдат опазвани чисти, но поради антропогенната намеса повечето речни тела там са силно модифицирани” – обяснява експертът. „В България през 50-те и 60-те години започва масово строителство на диги, коригират се реки, изправят се. На места това има своето основание, но на други просто се е търсило увеличаване на обработваемите земи. За съжаление тази тенденция продължава и до днес. Трябва да се разбере, че всяко прекъсване на реката с бараж, бенд, каквато и да е инфраструктура от този род, пречи на миграцията на видовете, съответно популациите биват фрагментирани, стават по-уязвими, а често напълно изчезват. Голям проблем е минималният воден отток в реките, който трябва да бъде оставен след водохващанията. Често се случва така, че след някое водохващане реката остава практически суха. Сами разбирате, живот в нея вече няма. Това се случва по много български реки в горните им течения и там започваме да губим видове, като балканската пъстърва, например. Друг проблем, наболял в последните години, е добивът на инертни материали – пясък и чакъл от реките. Големият строителен бум доведе до търсене на тези суровини и много реки бяха засегнати. Подпочвените води спаднаха и това засегна възможностите за напояване на земеделски земи. Това е друг проблем, който само местни общности, които непосредствено са се сблъскали с него, го отчитат. Когато има добив на инертни материали обаче, реката се размътва. Това също прекъсва коридора на видовете и отново се стига до намаляване на популациите. Други проблеми, които продължават да бъдат все така насъщни, са свързани със стопанисването на крайречната растителност. В България практически вече нямаме хубави, добре запазени крайречни гори. Но дори и малкото останали биват изсичани и до днес. Има пропуски в законодателството и често се злоупотребява, като се казва на населението, че се грижат за превенцията от наводнения, но се отсичат предимно големите, стари дървета, които пазят брега от ерозия и имат изключително важни функции. Истинската причина да се изсичат е заради дървения материал, а храстите са оставяни в речното корито, въпреки че също създават проблеми за наводнение.”
През пролетта и лятото почти не остана място в страната, което да не пострада от потопите, които ни заляха и местните все още не могат да стъпят на краката си. Единствено на природата ли трябва да се сърдим или сполетялото ни бедствие е плод на човешка безотговорна намеса?
„Това, което забелязваме като тенденция, е, че остаряла инфраструктура, неправилно оразмерени диги и мостове често допринасят за наводненията. Също така често почистените речни корита не спомагат за превенция на наводненията, защото пренасят проблема на друго място. Обикновено човешката намеса има своя принос да се стигне до наводненията. Най-малкото, след като са били построени въпросните къщи и инфраструктура близо до реката, това означава, че човекът сам си е търсил белята или на времето, когато това е правено, не се е мислело, че може да се стигне до такава ситуация, в която да има много по-интензивни валежи и това да образува по-големи приливни вълни. Очевидно трябва да започнем да се адаптираме към тази нова реалност, да търсим възможности как съществуващи диги да бъдат коригирани, така че да поемат по-високи приливни вълни. Наводненията, които са се случвали може би веднъж на 50 години, вероятно ще се случват на по-кратък период, вероятно на 20 години. Ние не можем да ги управляваме, но можем да управляваме риска, можем да се грижим така че да няма жертви и щетите за прилежащата инфраструктура и жилища да бъдат минимални.”
В Деня на бащата фондация "Споделено родителство" организира протест за законови промени, които да гарантират децата на разделени родители да могат да бъдат отглеждани с грижите и на двамата си родители. Събитието ще премине под мотото "Не на родителското..
В последния брой на предаването за 2024 г. се опитваме да узнаем как българската традиционна култура пленява чужденци и сплотява българи зад граница с избрани репортажи от годината: Хореографът от Хага Естер Вилемс: "Душата на българина е..
22-рото издание на "Българската Коледа" под патронажа на президента на Република България Румен Радев продължава. Тази година кампанията е в подкрепа на децата с тежки хронични заболявания и състояния. Над 2 890 000 лева достигна набраната сума след края..
България би могла да открие културен център в Румъния, например в Тимишоара, а неговото съществуване би създало интерес към българската култура и българите..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..