Миналата седмица служебното правителство обяви, че ще продължи изграждането на оградата по българо-турската граница, за да спре потока от бежанци от Близкия Изток към ЕС през България. Оградата трябва да покрие общо около 160 км от границата с южната ни съседка, които към момента не са обхванати от интегрираната система за видеонаблюдение. Новото строителство ще струва около 20 млн. евро, а според МВР оградата ще спести много пари на българския данъкоплатец, които в момента се дават за засилените патрули по зелената граница с Турция.
Плановете за продължаване на граничната ограда бяха светкавично критикувани. Правозащитници в България обвиниха правителството в нарушение на собствената ни Конституция и редица конвенции на ООН. Вероятно критика ще има и от страна на ЕС, който към момента не е особено петимен да приема бежанци от Сирия и други конфликтни точки в Близкия Изток. Смята се, че около два милиона сирийци са напуснали родината си, а Европа е готова да приеме едва 10 хиляди от тях, при това по възможност християни. Най-щедри са Германия и Швеция, а много други страни членки на ЕС, като Великобритания и Франция, се въздържат. Брюксел за сега се ангажира единствено с финансова и техническа помощ за страните по външната граница на ЕС, но това може би скоро ще се промени. Новоизбраният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер вече обяви намерението си да назначи комисар по миграцията. На последната среща на върха на ЕС през юни държавните и правителствени ръководители приеха за първи път конкретна програма за обща миграционна политика. През следващите пет години трябва да се създадат възможности за легална миграция към ЕС, а съюзът ще продължи да инвестира и разширява съществуващата програма за граничен контрол EUROSUR и агенция FRONTEX. И най-важното: тежестта от бежанската вълна трябва да се разпредели солидарно между всички страни от ЕС.
Напливът на бежанци по суша и море към „обетованата земя”, наречена Европейски съюз, е общоевропейски проблем, но това съвсем не е осъзнато във всички европейски столици. В момента всеки се спасява, както намери за добре – България, Гърция и Испания виждат решението в строежа на огради по границите си, а по-северните страни предпочитат да игнорират бежанската криза на юг. А тя няма да се реши дори и от назначаването на комисар по миграцията, защото в основата си проблемът е икономически. И ще продължи да съществува, докато съществуват огромните разлики в стандарта на живот между богатата Европа и бедните близкоизточни и африкански страни.
В „България днес“ на 7 февруари се спираме на актуалните събития от България и българските общности по света и правим обзор на по-важното от Балканите през изминалата седмица. С помощта на Диана Цанкова разказваме за художника от Стрелча Мильо Балтов,..
В събота , 8 февруари, минималните температури ще бъдат между минус 8 и минус 3°, в София - около минус 8°. През деня над Западна и Централна България ще преобладава слънчево време с по-значителни увеличения на облачността над Дунавската равнина...
Идеята за таван на надценките на основни хранителни продукти все още не е обсъждана с партньорите в управляващата коалиция. Според премиера Росен Желязков, пряка намеса на държавата на пазара на основните стоки от потребителската кошница е..
На 6 февруари се дава официален старт на работата на тунелопробивната машина "Витоша" за разширяване на Линия 3 на столичното метро към квартал..
В "България днес" на 6 февруари опитваме да разберем как опитите на властите в съседна Сърбия да докажат съществуването на т.нар. "шопска нация"..
В брой 37 на предаването слушайте: Програми за студентски обмен свързват Великотърновския университет с българските неделните училища зад..