Миналата седмица служебното правителство обяви, че ще продължи изграждането на оградата по българо-турската граница, за да спре потока от бежанци от Близкия Изток към ЕС през България. Оградата трябва да покрие общо около 160 км от границата с южната ни съседка, които към момента не са обхванати от интегрираната система за видеонаблюдение. Новото строителство ще струва около 20 млн. евро, а според МВР оградата ще спести много пари на българския данъкоплатец, които в момента се дават за засилените патрули по зелената граница с Турция.
Плановете за продължаване на граничната ограда бяха светкавично критикувани. Правозащитници в България обвиниха правителството в нарушение на собствената ни Конституция и редица конвенции на ООН. Вероятно критика ще има и от страна на ЕС, който към момента не е особено петимен да приема бежанци от Сирия и други конфликтни точки в Близкия Изток. Смята се, че около два милиона сирийци са напуснали родината си, а Европа е готова да приеме едва 10 хиляди от тях, при това по възможност християни. Най-щедри са Германия и Швеция, а много други страни членки на ЕС, като Великобритания и Франция, се въздържат. Брюксел за сега се ангажира единствено с финансова и техническа помощ за страните по външната граница на ЕС, но това може би скоро ще се промени. Новоизбраният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер вече обяви намерението си да назначи комисар по миграцията. На последната среща на върха на ЕС през юни държавните и правителствени ръководители приеха за първи път конкретна програма за обща миграционна политика. През следващите пет години трябва да се създадат възможности за легална миграция към ЕС, а съюзът ще продължи да инвестира и разширява съществуващата програма за граничен контрол EUROSUR и агенция FRONTEX. И най-важното: тежестта от бежанската вълна трябва да се разпредели солидарно между всички страни от ЕС.
Напливът на бежанци по суша и море към „обетованата земя”, наречена Европейски съюз, е общоевропейски проблем, но това съвсем не е осъзнато във всички европейски столици. В момента всеки се спасява, както намери за добре – България, Гърция и Испания виждат решението в строежа на огради по границите си, а по-северните страни предпочитат да игнорират бежанската криза на юг. А тя няма да се реши дори и от назначаването на комисар по миграцията, защото в основата си проблемът е икономически. И ще продължи да съществува, докато съществуват огромните разлики в стандарта на живот между богатата Европа и бедните близкоизточни и африкански страни.
В "България днес" на 14 юли 2025 г. слушайте : 05:15 - Какъв облик ще имат българските евромонети? 15:15 - Велико Търново се провежда Международният семинар за българисти – разговор с дългогодишния му директор проф. Христо Бонджолов..
През нощта увеличение на облачността ще има над западните райони, а над останалата по-голяма част от страната ще бъде предимно ясно. Във вторник, 15 юли, по-значителна облачност ще има над Западна и Централна България, а през втората..
Най-добрите български ученици по химия се представиха отлично и спечелиха 4 медала от Международната олимпиада по химия (IChO). В на най-престижното състезание за годината по химия те спечелиха златен, сребърен и два бронзови медала, съобщават от..
От 1 януари 2026 година България влиза в Еврозоната , а левът и стотинките остават в историята. Новата валута, която ще замести националната, ще..
Лятото във Велико Търново задължително се свързва и с едно събитие, превърнало се в традиция за Великотърновския университет, а именно семинара по..
По време на спасителни разкопки в западния некропол на античния град Хераклея Синтика край село Рупите археолозите се натъкнаха на уникална находка:..