Гроздоберът в България започна седмица преди традиционния старт – 1 септември и се очаква за някои сортове да продължи по-дълго от обичайното, до края на октомври. Природата не бе особено благосклонна към лозарите тази година и се очаква реколтата да бъде по-слаба и като количество и като качество от миналогодишната, която впрочем бе една от най-добрите. Това сподели за Радио България инж. Красимир Коев, ръководител на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ).

„Миналата година винарските предприятия преработиха 250 хил. тона грозде. За новата реколта прогнозни данни все още няма, но смятам, че ще бъдат преработени до към 200 хил. тона грозде, с около една пета по-малко. Това е обусловено от факта, че тази година имахме и градушки през пролетта, и интензивни валежи впоследствие по цялата територия на страната. Създадоха се условия за развитие на болести по лозята, за мана, която съсипва и листата и чепките на гроздето. Оттам и по-малкото количество плод, което ще бъде прибрано. Райони с лозови масиви с нулеви добиви няма. Най-пострадалите са районите на Благоевград, Мелник, Сандански. Има доста засегнати лозя и в района на Монтана, Видин, а също Разград, Силистра, Търговище.”

Какво точно ще бъде качеството? Ще зависи до голяма степен от атмосферните условия през дългия период на гроздобера от месец-два.

„Ако започнат пак продължителни и интензивни дъждове това ще влоши качеството”, коментира инж. Коев. „Но ако се запази времето хубаво, слънчево, това изпича гроздето, налива захарност и съответно качеството ще е по-високо.”

По думите му, засега опасност от налагане на ембарго за внос на вина в Русия няма и не се очаква. А тази държава през последните години е отново най-големият пазар на българските вина.

„Около 45-50 на сто от износа ни отива за Руската федерация”, уточнява шефът на ИАЛВ. „От другите ни пазари бих акцентирал на азиатските и по-специално на китайския пазар. През последните две години там имаме доста голям ръст на износа на български вина. За 2013 г. изнесеното вино за Китай беше 1,5 млн. литра. А само за полугодието на 2014-а имаме вече 2 млн. литра износ. И очакваме до края на годината експортът да достигне 4 млн. литра. Тоест ще имаме ръст от над два пъти. Запазваме присъствие и на традиционните наши пазари от десетилетия каквито са Германия, Великобритания, Чехия, Полша.”

За 2013 г. България е изнесла 61 млн. литра вино във всички ценови сегменти, посочва експертът. И припомня, че в годините на кризата лозаро-винарският сектор бе един от малкото, които постоянно бележеха ръст. Отчасти и заради добре работещата национална програма за подпомагане на лозарството и винарството.

Продължава интересът към засаждане на нови лозя в рамките на националната програма за лозаро-винарския сектор с период 2014-2018 г., уверява инж. Коев. „Тя работи с максимален капацитет. Интересът към нея даже надхвърля средствата, с които разполагаме за засаждане на нови лозя. Надявам се тази тенденция да продължи, защото това е възможност България да обнови своите лозови насаждания, да ги засади с хубави високодобивни сортове и съответно да се получат по-конкурентни вина за международния пазар и като цена, и като качество.”

В момента лозовите масиви на България обхващат 60 хил. ха. За последните години те са нараснали с три хиляди. А през 2014-а са добавени още почти хиляда хектара. В рамките на квотната регламентация на лозовите насаждания в ЕС, България има права на засаждане до малко над 80 хиляди хектара лозя. Инж. Коев е убеден, че този капацитет ще бъде усвоен още през 2018 г.