Ден преди началото на срещата на върха на НАТО, която ще се състои в Уелс на 4 и 5 септември, бе публикувана втора, актуализирана версия на един предизвикал напрежение в правителството документ, наречен „Визия: България в НАТО и в Европейската отбрана 2020“. Първата версия квалифицираше Русия като заплаха за националната сигурност и най-вече заради това бе оттеглена за преразглеждане по указание на премиера Георги Близнашки. От втория вариант отпадна и оценката, че „засилването на способностите на Русия за конвенционални военни действия остро провокира националните ни способности за отбрана”. Премахнато бе също твърдението, че „активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии, е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността”. Реално погледнато обаче, актуализацията на документа се сведе до смекчаване на тона. Русия вече не е определена като заплаха за националната сигурност, но анексирането на Крим от Русия се определя като незаконно и представлява, заедно с конфликта в Източна Украйна, най-сериозната заплаха за мира и сигурността в Европа след Втората световна война. В окончателния вариант на визията остана и тезата, че България е в една от зоните с най-голяма концентрация на рискове и заплахи в евроатлантическата общност, а тенденциите за тяхното развитие са негативни в средносрочен, а в редица случаи и в дългосрочен аспект. Твърди се още, че: „влизането в спирала от санкции се отразява пряко на икономическите интереси на България и, бидейки тя изключително зависима от един доставчик на енергийни ресурси (разбирай Русия), остро се нуждае от разнообразяване на енергийните източници и засилено сътрудничество в ЕС за намаляване на негативните икономически последици от кризата на изток от нея”.

Перипетиите около преработването на документа предизвикаха противоречиви реакции. ГЕРБ отчете, че документът е изключително необходим, а дебатът за неговото приемане е закъснял. Тази партия се разграничи от политическите атаки срещу проекта с аргумента, че той не е изработен от политиците, а от експерти. Подобно е и становището на Реформаторския блок, който споделя основните формулировки на визията, включително и тезата, че Русия е един от външните фактори, които застрашават българската национална сигурност. Левицата, в лицето на социалистическата партия, е на обратното мнение. Според нея подобен документ не може да бъде изработен от един служебен кабинет, защото надхвърля твърде много хоризонта на неговия мандат.

Визията ще служи като изходна точка за позициите на българската делегация на срещата на върха на НАТО. На нея България ще бъде представлявана от президента Росен Плевнелиев, солидаризирал се още с първия вариант на документа, както и от министъра на отбраната Велизар Шаламанов, смятан за основен негов автор.