Над 500 хиляди са записите, които се пазят в Златния фонд на Българското национално радио, съхранили звуковата памет на България и Европа. Това ни дава възможност и през ХХІ век да чуваме гласовете на големи български творци като композитора Панчо Владигеров, художника Владимир Димитров-Майстора, актьора Константин Кисимов, на цар Борис ІІІ, Лев Толстой, Алберт Айнщайн, Сергей Есенин и т.н. Официалното учредяване на Златния фонд на БНР е през 1957-ма, но реално звуковият му архив започва да се събира още от създаването на радиото през 1935 г. Според Силвия Емирян, директор на „Архивен фонд” на БНР, то е съумяло да запази гласовете на много хора, които в годините на социализма са били обявени за ренегати и невъзвращенци, например записите на виртуозния цигулар Васко Абаджиев и джазмена Милчо Левиев. Но има и изключения. През 50-те години на миналия век, в условията на комунизма, на радиото не е било позволено да съхрани всичките си звукови архиви. За това отново научаваме от Златния фонд. Записът е на един от дългогодишните служители и тонрежисьори в Националното радио – Иван Хаджийски, който в разговор със Силва Тихова си спомня за това време.
Това, което става по света, ни засяга. И колкото повече си затваряме очите, че ни засяга, колкото повече се затваряме във вътрешните си проблеми, стесняваме хоризонта си, толкова всъщност по-неадекватни сме при взимането на решения вътре в..
България няма своя Пражка пролет, няма Нежна революция, „Солидарност”, дисиденти от мащаба на Хавел и Валенса. Основните причини за това са народопсихологията ни и репресиите срещу интелигенцията след просъветския преврат на 9 септември 1944 г...
„Интервю в утробата на кита” - Къде беше - питат ме - повече от три десетилетия? - Бях в утробата на Кита. Всички виждате, нарочно питате. - Как прекара - питат ме - три десетилетия в търбуха му? -..