Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

1950 г. – Дали да не изтрием историята

БНР Новини
Фотоколаж: Вергил Митев

Над 500 хиляди са записите, които се пазят в Златния фонд на Българското национално радио, съхранили звуковата памет на България и Европа. Това ни дава възможност и през ХХІ век да чуваме гласовете на големи български творци като композитора Панчо Владигеров, художника Владимир Димитров-Майстора, актьора Константин Кисимов, на цар Борис ІІІ, Лев Толстой, Алберт Айнщайн, Сергей Есенин и т.н. Официалното учредяване на Златния фонд на БНР е през 1957-ма, но реално звуковият му архив започва да се събира още от създаването на радиото през 1935 г. Според Силвия Емирян, директор на „Архивен фонд” на БНР, то е съумяло да запази гласовете на много хора, които в годините на социализма са били обявени за ренегати и невъзвращенци, например записите на виртуозния цигулар Васко Абаджиев и джазмена Милчо Левиев. Но има и изключения. През 50-те години на миналия век, в условията на комунизма, на радиото не е било позволено да съхрани всичките си звукови архиви. За това отново научаваме от Златния фонд. Записът е на един от дългогодишните служители и тонрежисьори в Националното радио – Иван Хаджийски, който в разговор със Силва Тихова си спомня за това време.

„Известен е такъв случай, че след 9 септември 1944 /тогава в страната се установява просъветски режим/ много плочи са били счупени, специално унищожени, поради това, че са били с „неподходяща” музика.

Направихме една комисия с началника на фонотеката – Пенка Николова и аз – двамата. Да прегледаме фонда на дискотеката, защото ленти почти нямаше. Проверихме по съдържание какви ленти имаме, какви получихме от чужбина. Всички грамофонни плочи с нацистки песни, маршове, с Вагнер, любимите на Хитлер, бяха унищожени. Долу ги изгорихме в подземието. Доста записи унищожихме тогава. Оставихме само част от тях – нацистки маршове, които да ползваме за озвучаване на радиопиеси.”


Имахте ли точна инструкция какво да унищожите?


Комисия ги прослушваше. Ние им предлагахме заглавията и съдържанието – какво се пее в тази песен.


Комисия от редактори или хора отвън?


И редактори имаше, и пращаха хора отвън.


Количеството за унищожаване ви беше дадено от комисията?


Да, и директорът на радиото обезателно трябваше да разпише. Ние унищожихме доста записи, между които и много ценни.


Това коя година стана?


Не мога да ви кажа точно, но пак по това време: 50-51 година. То вървеше успоредно със записите, ние се отделяхме отделно от комисията и прослушвахме на грамофон. Това беше най-бурното време на преход на радиото от една система на предаване към друга. Системата ни беше централизирана.”


Днес Златният фонд на БНР разполага с над 110 хил. часа записи, които ни пренасят към събития и личности, създали съвременната българска и европейска история. С други думи – той е част не само от националното, но и от европейското богатство във време, когато една от основните цели на ЕС е съхраняване на културното наследство на континента. Пример за това е създаването на дигитална библиотека, музей и културен архив „Европеана”, в която всяка отделна държава решава с какво да участва: фотографии, музикални произведения, ръкописи, книги, филмови материали. В нея Златният фонд на БНР може да представи страната ни достойно със своята забележителна аудио колекция. Но преди това хиляди часове записи върху ленти трябва да се дигитализират. Една важна цел, която стои не само пред БНР, а и пред българската държава – да гарантира съхранението на звуковата история на ХХ век. Защото лентите може да се наводнят, да се запалят ... а понякога да се изтрият или изгорят. Впрочем, дигитализацията е вече факт за записите с българска фолклорна и поп музика, направени в БНР в последните 60-ина години. Можете да ги слушате в стриймовете БГпоп и Фолклор.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

1995-1997 г. – Зимите на нашето недоволство – част I

За първи път в рубриката „80 години в 80 седмици” в един материал обединяваме събития от три години, тъй като правителството на Жан Виденов е симптоматично за неуспешния преход, в който продължаваме да живеем и днес. След като печели изборите, от 18..

публикувано на 28.07.15 в 11:57

1994 г. – Лятото, в което Господ беше българин

Лятото на 1994 г., Световното първенство по футбол в Съединените щати. България участва за шести път на световни финали. Всъщност участва, защото 9 месеца по-рано Господ „стана българин”. На 17 ноември на стадион Парк де пренс в Париж се решаваше кой –..

публикувано на 21.07.15 в 13:50

1993 година: Любен Беров – „сламеният човек”

След свалянето на кабинета на Филип Димитров, следващото правителство на България управлява две години. На 30 декември 1992 година икономическият съветник на президента Желев – проф. Любен Беров, застава начело на държавата, след като Движението за права..

публикувано на 14.07.15 в 12:18