Ще го кажа направо – колкото и да не ми се ще да плаша четящите тези редове – в България има сериозни фенове на „Ислямска държава”. И това ви го заявявам само след най-беглия „преглед” на сайтове в Интернет. Намекът е толкова очеваден, дори и там, където деликатно са поднесени нещата, пак прозира фактът, че нещо не е в ред.

Епохата на полумесеца, започнала през 90-те на Балканите някъде в Босна и Херцеговина, Македония и Албания, да не споменавам и Косово – нова мюсюлманска държава насред православния свят, с успех преживя ислямската експанзия и продължава напред през Ирак, за да стигне днес до Сирия. И настъпването срещу християнския свят върви по всички фронтове. Както, между другото, върви то и срещу страните с умерен ислям. Било то в държави с авторитарен режим или от Централна Азия.

Представителите на „Ислямска държава” нямат нищо общо с ислямската религия, а техните действия представляват чисто и просто проява на насилствени и терористични акции.

Въобще не са безобидни появилите се клипове в Youtube на крещящи „Аллах е велик” роми в Пазарджик. И пак стигам до там, откъдето започнах – в момента „Ислямска държава” е в Македония, Албания, в Косово и в Босна. Някак си, без сериозна съпротива от властите в България, стана възможно настаняването на привърженици на терористичната организация и на българска територия.

В българските социални мрежи се пропагандират джихадистките символи на „Ислямска държава”. През последните седмици това явление, което не е нищо друго освен открита пропаганда на джихад, насилие и тероризъм с участието на български граждани мюсюлмани. Това са лица, които очевидно подкрепят прилагането на радикалния Ислям. Във Фейсбук доскоро имаше клип, на който ясно се виждаше как малцинствени граждани от Пазарджик провеждат сбирка, на която отправят войнствени призиви в подкрепа на „Ислямска държава”.

Мюсюлманите като диаспора са мили хора, стига, разбира се, да не живеят в затворени общества, където целият им живот е съсредоточен около джамия с радикален имам, който като мениджър е длъжен да удържа паството и потенциалните спонсори под свой контрол. Да се стреми да обезпечи широки контакти с външния свят, което означава – страни или ислямски групировки, към които се е ориентирал. А това е още един източник на постоянен доход за религиозния чиновник.

В Република Косово са се появили самоубийци-шахиди. По съобщения на балкански средства за информация, Белград разполага със списък на поне 20 бойци албанци, специално подготвени за самоубийствени акции на „Ислямска държава”, пише руският сайт topwar.ru, позовавайки се на доклад на военното разузнаване. Отбелязва се, че „терористи на групировката се намират в постоянна връзка със свои съюзници в Сърбия, Босна, Черна гора, Албания и Македония, които имат указание да се готвят за акции.”

„Ислямска държава” не изпитва никакви проблеми да се снабдява с оръжие, да получава ракети, гранатомети, противотанкови оръдия, бранежилетки, средства за свръзка от България, Хърватия, Румъния и Украйна. Не секва и притокът на „воини джихадисти” в „Ислямска държава” от Сърбия (село Косово, Санджак), Босна и Херцеговина, Македония, Албания, България. На първи септември хърватското разузнаване (Sigurnosno-obavještajna agencija, СОА) назова джихадизма, пуснал корени в страните от Югоизточна Европа една от най-големите опасности за безопасността на тези страни.

В Гърция има около 500 хил. мюсюлмани. Нелегални, пресекли турската граница, и това създава голямо напрежение в страната, така и не излязла от икономическата криза. Гражданите на Атина активно протестираха против опитите да се построи джамия в гръцката столица.

Мюсюлманите от Източна Европа са предимно изконно население от онези времена, когато Балканите и съседните европейски региони са влизали в състава на Османската империя. В Унгария те са около 15 хиляди. В Румъния – над 50 000, в Словения – достигат 60 хиляди. В Сърбия – 400 хиляди. В България те са около милион (12% от населението). Болшинството от тях са български турци.

Така че, не само Израел има проблем с радикалните ислямисти. Макар че, изглежда, именно възникналата на кръстопътя Сирия и Ирак ислямистка квази държава, която през лятото на 2014 г. бе оглавена от самопровъзгласилия се халиф Абу Бакр ал-Багдади, застави западните спонсори и партньори на радикалите да преоценят ситуацията. Не е ли късно обаче, духът бе изпуснат от бутилката и проблемът вече се състои в това – как той да бъде натикан обратно в нея…

* Мнението на автора може да не съвпада с позицията на медиата