Ако в забързаното си ежедневие рядко забелязваме птиците около нас, пролет и есен големите им прелетни ята ни карат да вдигнем замечтан поглед към тях. И тази есен много природолюбители прекараха първия уикенд на месец октомври в наблюдение на мигриращите птици, организирано по традиция от поделенията на BirdLife International в Европа и Централна Азия. Най-много събития – 150 на брой, бяха организирани в Холандия. Най-много участници – 5334 човека, са се събрали тази година в Швейцария, а най-много птици – 1 052 681 екземпляра са били наблюдавани в Холандия. В България наблюдения на птиците бяха проведени в 11 града.

„Забелязани са били близо 2000 птици от 70 различни вида, посочи за Радио България Теодора Петрова от Българското дружество за защита на птиците /БДЗП/. Най-многобройните, които отчетоха моите колеги в цялата страна, бяха речната чайка /Larus ridibundus/, големия корморан /Phalacrocorax carbo/ и полската врана  /Corvus monedula/. Сега е моментът, в който птиците мигрират на юг, така че могат да се видят много интересни екземпляри. В предишни години обаче сме имали повече наблюдения. Може би защото вече е доста хладно и много птици явно са избързали да заминат на юг. Но не е важен толкова броят на птиците, а възможността да разкажем на хората за чудото на миграцията, за проблемите, които птиците срещат в днешно време заради интензивната човешка дейност, която понякога нарушава природните местообитания. Да разкажем на хората как те могат с малко средства и скромно участие наистина да променят нещата. Например като поставят една къщичка за птици или една хранилка през зимата, с която да помогнат на най-често срещаните птици около нас да оцелеят.”

Сред наблюдаваните птици т.г. е имало, разбира се, и някои много редки екземпляри, тъй като страната ни е сред най-богатите в Европа по разнообразие на пернатите. У нас се срещат близо 430 вида птици, много от тях редки или застрашени от изчезване на континента и дори в световен мащаб.

„Сред застрашените видове, които бяха наблюдавани т.г. бяха къдроглави пеликани (Pelecanus crispus/, белооки потапници /Aythya nyroca/, морски орел /Haliaeetus albicilla/, лопатарка /Platalea leucorodia/. Особено за жителите на черноморските градове имаше възможност за много вълнуващи преживявания. Част от инициативите се проведоха в Защитена местност „Пода” край Бургас, където е мястото в Европа с най-много птици на единица площ. Там природолюбителите успяха да направят изключително интересни наблюдения.”

Есента е време и за обръщане на поглед към едни други крилати, но много по-потайни създания – прилепите. Отбелязана за първи път през 1990 г. във Франция и Полша, днес Европейската нощ на прилепите се организира в повече от 30 държави, сред които и България. Става дума не за една нощ, а за поредици на нощи на прилепите през септември и октомври, чиято цел е да се повдигне завесата над уникалния начин на живот и голямата значимост на невзрачните непопулярни прототипи на Батман.

България е страната с най-богато разнообразие на прилепи в Европа – тук се срещат 35 от общо 37-те съществуващи на континента видове прилепи. А в Деветашката пещера се намира третата по значимост прилепна колония в Европа с около 40 хиляди екземпляра. Все още обаче ние, българите, малко знаем за живеещите в мрак летящи мишки, смята Ния Тошкова от Центъра за изследване и защита на прилепите в Националния природонаучен музей /НПМ/ към БАН. Затова повечето от събитията, свързани с Европейската нощ на прилепите у нас, са насочени към децата. С тях учените правят заедно прилепни оригами, рисуват личицата им като прилепи, приготвят сладкиши с формата на Батман. Прилепите не са сред любимите животни на децата, защото не са от типа „плюшена играчка”, но когато им покажем снимка на прилеп в едър план, те виждат, че и тези животинки са пухкави и симпатични и веднага променят отношението си, казва Ния. И добавя, че има много любопитни факти за тези животинки, които широката публика не знае. Кои са те?

„Прилепите се хранят с огромни количества насекоми и благодарение на тях се регулира количеството вредители в земеделието например, без да споменаваме за това, че ни спасяват от комарите. Малко известен факт е например, че сред прилепите има такива, които опрашват растенията. Прилепите са тези, които опрашват растението какао и всъщност благодарение и на тях ние можем да хапваме шоколад. За любителите на текилата би било интересно също да знаят, че и растението синьо агаве, от което се прави напитката, се опрашва и от прилепите.”

Съществуват доста предразсъдъци, свързани със сивите „летящи мишки”, обвинявани във вампирството. Но само 3 от съществуващите в света 1300 вида се хранят с кръв. „Такива в България нямаме, но и въпросните 3 вида не са страшни, тъй като взимат по няколко капчици кръв от едрия рогат добитък”, уточнява Ния Тошкова.

Снимка: wikipedia.org