Независимо, че вече не е евродепутат, Съветът на председателите на парламентарни групи в Европейския парламент потвърди участието на Ивайло Калфин (Социалисти и демократи – България) в Групата на високо равнище по собствените ресурси в европейския бюджет. Тя се ръководи от бившия еврокомисар и премиер на Италия Марио Монти и включва по трима представители от трите водещи европейски институции: Комисия, Съвет и Парламент. Освен Ивайло Калфин, който беше преговарящ по бюджетната рамка 2014-2020, ЕП се представлява от Ален Ламасур – (ЕНП – Франция), бивш министър и председател на Комисията по бюджети в ЕП и Ги Верховщат – (Либерали – Белгия), председател на ПГ на АЛДЕ и бивш премиер на Белгия. Предстои да бъдат потвърдени представителите на останалите институции. В „Съвета на мъдреците” на ЕП със сигурност ще участва Кристалина Георгиева, която е предложена за комисар по бюджета. По този начин се дава шанс за български принос в една изключително важна и трудна задача – реформирането на бюджета на ЕС.

„Групата Монти” беше създадена като резултат от преговорите за бюджетната рамка 2014-2020 и има за цел да проучи начините за финансирането на бюджета на ЕС и да предложи подобрения, така че системата да стане по-честна, по-прозрачна и с по-голяма демократична отчетност“, каза в интервю за Радио България Ивайло Калфин.

„В тези преговори стана ясно, че европейският бюджет, за разлика от националните бюджети се формира по един много интересен начин, продължи той. В същност се приемат разходите на европейския бюджет, а приходите се решават от страните-членки по какъв начин ще бъдат формирани. Това става чрез националните вноски. Когато има криза, каквато е през последните години, инстинктивно страните-членки намаляват вноските в европейския бюджет в рамките на общите икономии, които правят. По този начин европейските политики стават трудно изпълними. Нашата идея е, за пръв път в историята на ЕС в Светая Светих на приходите, да бъдат допуснати ЕП и ЕК и да обсъдим заедно какви са възможностите не за увеличение на европейския бюджет, а как той да бъде по-малко зависим от националните бюджети. Това означава съгласието на страните-членки да имат по-малко правомощия във всяка една стъпка при формирането на бюджета. Държавите-членки в лицето на техните президенти и премиери приемат грандиозни планове. Поредният, обещан от новия председател на комисията г-н Юнкер, е от 300 милиарда евро за възстановяване на европейската икономика. Това звучи много хубаво, но когато опре до финансирането, никой не иска да отпусне средства. Това бихме искали да се избегне, за да има повече доверие в европейските институции”.

Ивайло Калфин е убеден, че тези идеи ще бъдат в полза и на страната ни. „Ние получаваме много повече, отколкото внасяме в европейския бюджет. Около четири процента от икономиката за нас са европейските средства. Автономността на бюджета, за страни като България, означава сигурност, предвидимост и възможност действително да се обсъждат политики, с които ЕС да подпомогне страната”.

„В момента ЕК забавя плащания на стойност 25 милиарда евро, продължава Ивайло Калфин. Сред тях са тези и за България, забавени по различни причини. На нас ни спряха средства по ОП „Околна среда”, „Регионално развитие”.  Ако стане по-автономен европейският бюджет, рискът да ни се забавят плащания е по-малък. Вторият ефект, който би имал върху България, е малко теоретичен. Защото ние се забавихме с подготовката на оперативните програми и използването на парите от новия програмен период. На практика с липсата на средства в европейския бюджет, се забави сключването на договора за изпълнение на проекта. По-автономният бюджет означава повече пари навреме за българската икономика, за да стимулираме нашето развитие”.

На 15 октомври в Брюксел бе третото заседание на „Групата Монти”. На него е бил представен първият доклад на групата, който трябва официално да бъде приет пред декември т.г.

„Докладът показва, че европейският бюджет в този си вид е продукт на десетилетия от компромиси и политически натиск от една, или друга страна, заяви Ивайло Калфин. Това го прави нестабилен. Когато европейският бюджет е подложен на рискове, има риск и за националните бюджети и европейските политики. Първото заключение, което ще направим е, че бюджетът трябва да се промени по начина, по който се формират приходите му. В доклада ще има анализ на всички опити за промяна, които до този момент не са се увенчали с успех и какво по-различно бихме могли да направим, за да има успех. Мисля, че има много по-добри условия това усилие за промяна,този път да се окаже добро за европейските граждани, а не поредния компромис”.