За пореден път българското правосъдие показа защо неговата система се нуждае не от радикална, а от драстична реформа. Или както се казва, да се направи „табула раса” и да се започне отначало. Миналият вторник Софийският градски съд отказа екстрадиция в Москва на руския бизнесмен Николай Кобляков, който има и френско гражданство. Кобляков от няколко години живее във Франция и е съосновател на неправителствената организация ”Свободна Русия” (Russie – Liberté), която организира протести срещу политиката на руския президент Владимир Путин. Бизнесменът и ратник за човешки права бе задържан на 29 юли т. г. на софийското летище със заповед на Интерпол по искане на Москва. Обвинението срещу него е в незаконно присвояване с измама на 1,2 милиона евро.

На първото си заседание по случая през лятото, българският съд реши да поиска допълнителна информация от руските власти. А второто и последно заседание във вторник беше класически водевил. Преди още да се произнесе съдът, прокурорът Валентин Кирилов оттегли искането за екстрадиране и произнесе тирада, която ни върна към идеологическата пропаганда от времената на Желязната завеса. Забравил, че българската прокуратура поддържаше тезата за необходимостта от екстрадиране на Кобляков, Кирилов с патос обяви Русия за тоталитарна държава, неспособна да осигури справедлив процес. По думите му, политическата дейност на Кобляков срещу Путин е нещо добро, но ако бъде върнат в Русия е възможно да бъде преследван. Изникна въпросът работа ли е на българското правосъдие да раздава политически квалификации на други страни и да се произнася въз основа на идеологически аргументи?

От кумова срама, съдията Десислав Любомиров категорично се дистанцира от политическото говорене на прокурора. Но все пак отказа екстрадицията на Кобляков поради това, че в Българския наказателен кодекс няма съответствия с руските обвинения.

И така, развръзката беше като в холивудска сапунка. Кобляков е спасен от злите сили. Той благодари на съда и прокуратурата и заяви, че остава в България, за да дава своя принос в укрепването на демокрацията и бизнеса в страната. И поиска от президента Росен Плевнелиев политическо убежище. Отговорът на президентството все още се чака, но изниква въпросът защо Кобляков не се завръща във втората си родина, Франция. Злите езици говорят, че измамата с над милион евро касае френска компания, а във Франция и демокрацията, и правосъдието, и всичко останало са малко „по“ от българските такива.