Някъде сред спомените от детството ми е фурната за хляб в Банкя и виещите се опашки от хора, чакащи да напълнят с ароматното печиво по две-три торби. Фурни има и днес, а хлябовете, които предлагат – кой от кой по-завързани. През последните години обаче забравихме не само опашките, но и вълшебния аромат и вкус, които някога бяха част от представата ни за прясно изпечен хляб. Добрата новина е, че има ентусиасти, които искат да върнат добрите традиции. Сред тях е Богдан Богданов от Стара Загора. Преди осем години той се захваща с приготвянето на хляб за собствено удоволствие. Приятелите му са толкова впечатлени от резултата, че го карат да се посвети изцяло на хляба. И младият човек, икономист по образование, решава да отвори фурна. Днес дъхавата му продукция мигом се разграбва от пещта. С какво толкова е по-различен неговият хляб?

С концентрацията на производството на хляб на едно място се полага началото и на промишленото производство на мая, значително ускоряваща процеса, разказва още Богдан. Ако за приготвянето на хляб без мая, или с „дива мая”, както нарича той естествената закваска, са необходими два дни, с фабрични дрожди хлябът се приготвя за два часа. В началото на занаятчийското производство на хляб се ползвала мая в съвсем малки количества. Приготвяли се т. нар. „маяни теста”, които в днешно време също са изчезнали. При този метод има и млечно-кисела ферментация, а вкусът и ароматът са значително по-силни и хубави, отколкото при използвания днес директен метод. Необходимо е да се повиши културата по отношение на хляба. Хората не знаят какъв трябва да бъде качественият хляб. Ръководят се от надписи по опаковката, които всъщност не означават нищо, обяснява Богдан и допълва:

„Голяма част от заболяванията ни се дължат на храната, която консумираме. Не е тайна, че в промишлено произведената храна се съдържат високи дози токсини. Почти всички стомашни болежки се дължат на тестените изделия с мая в значителни количества. Хлябът без мая не предизвиква стомашни проблеми. Гастритът и диабетът са съвременни заболявания, те съществуват откакто хората използват дрожди за втасване на тестото. Преди години бях на лекция на професори във Франция, които 40 години изследват хранителните навици на французите. Те стигат до извода, че диабетът и раковите заболявания се причиняват и от лошо приготвения хляб. В хляба с мая се слага допълнително захар, за да се активира дейността на дрождите. А дрождите в голяма концентрация са златна среда за развитие на мутиралите клетки, водещи до рак.”

При производството на хляб Богдан Богданов използва брашно от пшеница, ръж и лимец от фермери, които са наясно с отглеждането на зърно и приготвянето на брашна. До рецептите стига сам след множество експерименти. Обича да смесва пшениченото и ръженото брашно, защото смята, че така съчетава вкуса на пшеницата с аромата и витамините на ръжта. „Според моите проучвания, нашите предци са засаждали нивите с по няколко вида жито, за да се обогати съставът на брашното”, уточнява хлебарят. Днес той мечтае да възроди традициите на хляба. Смята да сподели опита и уменията си чрез онлайн курсове, а има и други идеи:

„Последната книга за хляба в България е писана около 1947 г. Всъщност, в страната има само две книги конкретно за хляба. Колкото и да се гордеем, че хлябът ни е основна храна, ние почти нищо не знаем за него. Затова една от целите ми в живота е да опиша в книга това, което знам за хляба. Идеята е в зародиш, но събирам информация”, разкрива хлебарят.

Снимки: личен архив