Има едно място в Стара планина, което е свято за всеки българин. Това е старопланинският връх Шипка, увенчан от Паметника на свободата. Една от най-известните ни бойни светини е издигната в чест на руските войни и българските опълченци, загинали в Руско-турската война от 1877-78 г., донесла Освобождението на България от петвековно османско иго. Тук, сред суровите склонове на Балкана, преди повече от 130 години, са се водели решаващи за хода на войната сражения с цената на много човешки жертви.
Повече от 11 хиляди руски воини и български опълченци загиват по време на сраженията за отбрана на Шипченския проход. Веднага след края на войната към руската армия е създаден специален комитет, който има грижата да съхрани за поколенията спомена за техния подвиг. Така за кратко време, със съдействието на българската общественост, в района на прохода са изградени общо 26 мемориални знаци, скулптури и възстановки на руските бойни позиции, батареи и землянки. В наши дни тези исторически паметници са включени в т.нар. Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”. А иначе самият Паметник на свободата е издигнат през 1934 г. с даренията на българския народ. Израснал сякаш от скалната гръд на планината, той олицетворява непреходния човешки стремеж към свобода и независимост.
Висок е 31,5 м и е изграден от камък по подобие на средновековна крепост. На северната му стена има огромна бронзова скулптура на лъв с надпис „На борците за свобода”. Приземният етаж на мемориала е превърнат в костница. Там е поставен мраморен саркофаг с костите на 317 руски воини, загинали на връх Шипка. На останалите площадки са изложени лични вещи на участниците в боевете, картини, оръжия, руски униформи, ордени и медали. Когато изкачиш седемте етажа на паметника, стигаш до панорамната площадка, от където те грабва удивителна гледка към Розовата долина и останалите старопланински първенци. Още за тази светиня, до която всеки българин се е докосвал поне веднъж в живота си, научаваме от Мая Миланова – дългогодишен служител в Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа”:
„Шипка” е музей на открито, на бойното поле. Свързан е с един от най-епичните моменти от българската история. Разположен на самия театър на военните действия, монументът обхваща целия район на тези исторически места, свързани с отбраната на шипченския проход по време на Руско-турската война. Правим възстановки на събития, свързани с пика на шипченската епопея, по време на Августовските тържества, които по традиция се провеждат в съботния ден между 21 и 26 август. Тези възстановки стават все по-зрелищни и многобройни, привличайки все повече зрители. Ежегодно при нас се отбиват близо 100 хиляди души. Освен българи тук идват и много руснаци, което е съвсем разбираемо. Но идват също така и стотици туристи от Франция, Испания, Германия, Гърция и Израел.”
А веднъж покорил връх Шипка, няма как да не полюбопитстваш кое е онова, скътано в подножието на планината подобие на вълшебния замък от анимационното филмче „Аладин” на Уолт Дисни. Става дума за храм-паметника „Рождество Христово”, чиито позлатени кубета блещукат загадъчно на фона на зеленината. Изграден е през 1902 г. в прослава на загиналите в Руско-турската освободителна война с дарения от руския народ. По стените му, със златни букви, са изписани имената на падналите за свободата на България български опълченци. Криптата на храма пък е превърната в костница на загинали руски воини по време на боевете.
Националният парк-музей включва и отсрещния връх Бузлуджа. Всеки който за пръв път отправя поглед към него ахва от почуда. Защото върху каменистия планински първенец, на фона на белеещите се като захарен памук облаци, съзира… летяща чиния. Оказва се обаче, че това не е среща от трети вид, а сблъсък с историята. Най-големият ни идеологически паметник от соца е открит през 80-те години на XX век на същото място, където през 1891 година е учредена Българската работническа социалдемократическа партия. Неин наследник е управлявалата страната ни в продължение на 45 години БКП, в наши дни преименувана в БСП. Днес обаче въпросното творение на соцреализма тъне в разруха. Разграбен и изписан целият с графити и антикомунистически послания, паметникът на Бузлуджа е символ на една отминала епоха в по-новата ни история, която все още не е преосмислена от българското общество. Безстопанствена и разпадаща се под напора на планинските ветрове, кацналата на върха „чиния” е магнит за фотографи и любители на популярния в чужбина „dark tourism” или „мрачен туризъм”. Тези хора не се притесняват да се промушват през висящите винкели и бетонни цепнатини, за да отнесат със себе си сюрреалистични кадри от вътрешността на „космическия кораб”, покрит с избледнелите изображения на комунистически символи и отречени от историята величия.
Снимки: Венета Николова
Ненадминат архитект е природата. Милиони години търпеливо е работила, сътворявайки своите неповторими произведения – кристалите, които радват човешкото око и създават усещане за блясък, лукс и красота. Събрани на едно място, тези свойства на..
Къщата-музей „Димитър Пешев“ в гр. Кюстендил е паметник на културата, възстановен в наши дни, за да събере на едно място паметта за онези българи, които през 1943 г. успяха да изтръгнат от „хватката на Хитлер“ около 50 хиляди евреи, подготвени за..
Тутракан е град, свързан с риболова от незапомнени времена. Добрите условия за улов на вкусна риба в река Дунав и околните блата давали поминък на хората и спомагали за разцвета на селището през годините. Според археологически находки рибарството е..