Българската икономика постепенно изсветлява. Този извод направиха от Асоциацията на индустриалния капитал в България, която през последните пет години работи по проект за ограничаване и превенция на неформалната икономика. Сивите практики са негативно явление, което е част от ежедневието на всички съвременни общества. У нас обаче те получиха сериозен тласък в годините на промяна на собствеността (1990-2000 г.) и в резултат през 2010 г. неформалната икономика достигна нива от 36-40 процента от БВП. Това постави в изключително неблагоприятна позиция изрядния бизнес в сравнение с нарушителите на закона. В рамките на проекта експерти от Асоциацията създадоха нов индекс за мониторинг на сивата икономика, наречен Композитен индекс „Икономика на светло”. Ако при първото му изчисляване през 2010 г. стойността е била 63 (от 100), то през миналата година достига 68. Според експерта проф. д-р Стефан Петранов най-сериозно изсветляване на икономиката се наблюдава през 2011-а и първата половина на 2012 г. Ето и неговото обяснение:

„Това беше периодът, в който се въведе задължителна онлайн връзка на касовите апарати с НАП, въведоха се измервателни уреди по бензиностанциите, както и при производителите на алкохолни напитки, и в складовете за акцизни стоки. Върна се митническото дознание като форма на контрол. Имаше засилени мерки, провокирани от проблеми в бюджета.”

Най-проблемните прояви на сивата икономика през 2013 г. са измамите с ДДС, митническите процедури при търговията със страни, извън ЕС, контрабандата на тютюневи изделия, неиздаването на касови бонове в сферата на услугите и фиктивните трудови договори. Туризмът, следван от инфраструктурното строителство, млекопреработването, здравеопазването и земеделието са секторите с най-много сиви практики. Най-малко те се наблюдават в браншовете: машиностроене, пощенски услуги, корабостроителство и кораборемонт. „В корабостроителството повечето предприятия работят с външни партньори и не могат да си позволят прилагането на сиви практики”, коментира доц. д-р Емилия Ченгелова, експерт социолог по проекта. Неформалната икономика има сериозно присъствие в Северна България и по-специално в градовете Видин, Търговище, Разград, Монтана, Шумен и Плевен. Най-значимо подобрение е постигнал бизнесът във Велико Търново и Кюстендил. Асоциацията на индустриалния капитал е идентифицирала 18 сиви практики, чието развитие следи от 2010 г. насам. Как са се развивали те във времето, ето какво каза доц. Ченгелова:

„Има обща тенденция за ограничаване на обхвата на тези сиви практики. Дори при някои, като работа без договор, те са намалени наполовина. Единствената практика, която продължава да ни притеснява, са т.нар. фиктивни трудови договори. При тях вписаното възнаграждение за труда е фиктивно, защото на ръка се дава допълнително. Така и не успяхме да преборим тази практика, защото все още има афинитет към подобен тип измами. За първи път от 3-4 години насам отчитаме обръщане на знака на междуфирмената задлъжнялост. Традиционно той растеше. Например, ако през 2010 г. предприятията с просрочено плащане към доставчици са били 15 на сто, 2013 г. те достигат една четвърт. За първи път тази година регистрираме намаляване и делът е 19 на сто.”

Като положителна тенденция Асоциацията отчита повишаването на обществената нетърпимост към сивите практики. Ако през 2010 г. близо половината от наетите лица са били склонни да ги толерират, то днес този дял е намалял наполовина. Въпреки постигнатите резултати, България продължава да бъде сред страните-членки на ЕС с най-големи дялове на неформалната икономика.