Презентация на книгата „Дан Колов на арената” на Димо Тодоров събра именити български борци, сред които Александър Томов – 5-кратен световен и европейски шампион, Георги Мърков – олимпийски, световен и европейски шампион, Петър Киров – 2-кратен олимпийски, 3-кратен световен и 4-кратен европейски шампион, Армен Назарян – 2-кратен олимпийски и 3-кратен световен шампион. Бе отбелязано, че в годините на прехода не малко от националните герои бяха забравени, а книгата „Дан Колов на арената” запълва част от тази празнота. Книгата съдържа разказ за живота и спортните изяви на известния български борец, спомени и архивни материали от пресата. Пред нас оживява историята на обикновено селско момче с предци-преселници от тревненските колиби, стигнало до световните арени.

„България за първи път стана известна в света чрез Дан Колов. След Освобождението от 1878 г. комуникациите не са развити. Ботев и Левски ги знаят на Балканите. Дан Колов прославя България през 20-те и 30-те години на пет континента – Северна и Южна Америка, Европа, Азия, Африка, Австралия”, – изтъкна рецензентът на книгата Марин Кадиев.

Роденият през 1892 г. в с. Чадърлии (днес с. Сенник), Севлиевско, Дончо Колев Данев едва петгодишен загубва баща си. Майка му е принудена сама да отглежда шест деца. Гонен от немотията, на 13 години Дончо заминава на гурбет в Унгария, за да обиколи света и след десетилетия да се завърне в родината с ореола на световната слава. В Будапеща човекът, за когото работи, удивен от силата му, казва: „Твоят хляб не е в моята градина” и му препоръчва да пробва късмета си в Америка. Така Дончо Колев през 1909 г. се оказва в Новия свят. Участва в изграждането на ж.п. линия в Скалистите планини, работи в мина… Десет години се занимава с тежък физически труд, а свободното си време се посвещава непрофесионално на борбата. Професионалната му спортна кариера започва късно – през 1917 г., когато вече е на 25 години. След редица успешни битки в кеча, който по онова време измества класическата борба в Обетованата земя, американците му предлагат да смени името си на Дан Колин, но той държи на славянското „-ов” в края на фамилното име. След време „Балканският лъв” ще каже: „Имам зад гърба си над 1500 борби със световни знаменитости. Предлагаха ми пари, за да падна, но аз не забравях, че съм не само Дончо от Чадърлии, а представям милата ми Майка България. Предлагаха ми американско поданство. Благодарих, но отказах. За мен беше ясно – ако скъсам с България, ще загубя силата си”. Сред знаменателните му схватки е тази с японското чудо Джики Хиген „Удушвача” пред очите на японския император. Българинът надделява, пречупвайки гръбнака на непобеждавания до онзи момент любимец на японската публика. През 1936 г. отнема европейската шампионска титла и диамантения пояс на французина Анри Деглан, но запазва с него добро приятелство. Така Дан Колов става първият европейски шампион на България по борба. Когато след смъртта на българския борец, Деглан посещава родното му село, пише: „Той беше изключителен човек! Неговата доброта, сърдечност и честност бяха правопропорционални на силата му”. Френският журналист А. Марго описва Дан Колов така: „Той прилича малко на горила – космат, брадат, носът сплескан, ушите големи, с едно неволно клатушкане на горната част на тялото, сложено върху сравнително къси крака. Но след първата изненада се вижда, че Дан Колов е симпатичен. Той ви стиска ръката с една скрита интимност на открита душа. В очите му има изражение на добряк, което не ви лъже.”

Когато през 1935 г. Дан Колов се завръща в родината с влака от Париж, в София море от хора го посреща като свой кумир, а той от умиление се разплаква. Въпреки световната слава Дончо остава земен човек. Големите печалби от победите на арената влага в благотворителност. През 1933 г. предоставя 2000 долара на комитета за защита на Георги Димитров, обвинен в подпалването на Райхстага, защото „не може да остане равнодушен към съдбата на който и да е българин в опасност”. Дарява на България първия пътнически самолет, подпомага студенти, сираци, Съюза на слепите, роднини. Обзавежда тренировъчни зали в София и Банкя за българските борци. Не случайно известният български народопсихолог Иван Хаджийски пише: „Той засрами мнозина, макар че спокойно можеше да сложи парите си в джоба”.

Дан Колов умира през 1940 г. от туберкулоза, ненавършил 48 години, но легендата за него и до днес е жива.

Снимки: архив