Социално-икономическото развитие на България след началото на реформите от 1989 г. ускори процеса на разслояване и поляризация в обществото ни. Жизненият стандарт на голяма част от населението значително спадна. Този процес засили интереса към изследването на бедността и необходимостта от добри политики за нейното преодоляване. Това четем в доклад на Министерството на труда и социалната политика от преди 10 години, според който бедността зависи от промените в икономическото състояние на страната ни. Въпреки красноречивата тенденция към трайно обедняване, не се стигна до приемането на официална „линия на бедност” в България и на тази основа до изграждането на адекватна социална политика.
Преди година правителството прие за бедни в България да се смятат домакинствата, които живеят с месечен доход до 125 евро. Едва ли може да се говори за нормален живот, извън линията на бедност, за семейство, което отглежда две деца и има доход около 400 евро, коментират гражданите. И какво измерва всъщност този показател – питат се хората, след като има пенсионери, които получават пенсия с по 50 евро по-малко от приетата линия на бедност. Според проф. Ганчо Ганчев от Института за икономика и международни отношения, бедността е централният проблем пред цялото развитие на страната ни в момента. Заедно с екип от специалисти, той разработи изследване, посветено на различни аспекти от борбата с бедността през последните години в България.
Специалистите отбелязват, че моделът на икономическо развитие от 1997 г. вече е напълно изчерпан. Страната ни е в нова ситуация, която се характеризира със затруднения при излизане от кризата, сътресения във финансовия сектор. Тезите, че наличието на много бедни и много богати представлява икономически стимул, не работят у нас, каза проф. Ганчев и отбеляза факта, че България остава между страните от Европа с най-голямо разграничаване между бедните и богатите. Българите продължават да са първи по бедност сред цялото население на ЕС. Според авторите на изследването, най-тревожен е фактът, че една трета от бедните хора не са безработни, но получават доходи, които ги държат до линията на бедността. Най-много са бедните хора сред ромите, пенсионерите и хората с ниска квалификация и образование. „Ниските доходи, високата и трайна безработица, оказват негативно влияние на цялата национална икономика” – отчита честно Спаска Петрова, зам. Министър на труда в служебното правителство на Георги Близнашки.
„Изследването на бедността доказва, че мерките предприети досега не са достатъчни. Световната икономическа криза се отрази на националната икономика. Социалните последици от нея влияят негативно върху нашата цел за намаляване на бедните с 260 хил. души до 2020 г. България е сред държавите с риск от бедност за хората над средните нива за страните в ЕС. Една от новите оперативни програми за смекчаване на последиците от бедността в стратегията „Европа 2020” е насочена към най-бедните в България, по нея те ще бъдат подпомагани през следващата година.”
Всички изследвания на бедността, правени досега, показват регионалните измерения на проблема. Като краен резултат е изготвена карта на бедността в страната. Югозападният регион е най-добре развит, но като цяло във всички останали региони има обща тенденция бедността да се задълбочава. Много надежди се възлагаха на туризма, като фактор за развитие на икономиката. Добри новини оттам обаче няма, а отговорът на въпроса „защо” идва от доц. Преслав Димитров.
„Дори слабо понижение на брутния вътрешен продукт веднага предизвиква пропорционално свиване на приходите от туризъм. Показателни за лошото състояние са и доходите на работещите в сектора. От 2000 година досега заплатите са се увеличили с около 200 евро, а трябва да имаме предвид, че работещите в туризма се наемат само за определено време от годината. Освен това няма работещ социален механизъм, който да задържи качествения персонал в България. Всяка година се наемат нови хора, които тепърва се обучават, и съответно не получават високо възнаграждение. При това положение, през 2024 г. можем да очакваме, че доходите в туризма отново ще са под 500 евро и секторът ще продължи да произвежда бедност в бъдеще.”
Пети ден в около 105 населени места с 8100 абонати в цялата страна все още няма ток заради падналия снеговалеж, съобщи в Габрово служебният министър на енергетиката Владимир Малинов. " Искаме до неделя електрозахранването да бъде възстановено във..
България би могла да открие културен център в Румъния, например в Тимишоара, а неговото съществуване би създало интерес към българската култура и българите въобще. Това сподели пред Радио България Янку Берчану - румънец, който от 20 години преподава..
Като спасителен център за диви животни и през тази година Столичният зоопарк приюти сърни, пострадали от катастрофи, щъркели, които не могат да летят и дори нилски крокодил. Сред настанените животни са и конфискувани ценни екзотични птици..
България би могла да открие културен център в Румъния, например в Тимишоара, а неговото съществуване би създало интерес към българската култура и българите..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..