Ангелите се отличават със своята хубост – оттам и изразът красив като ангел. По сведения на прочутия наш етнограф Димитър Маринов хората в края на ХIХ век описват ангелите като млади момци, облечени в бели позлатени ризи, с дълги руси коси и криле на раменете. Известни са и със своята музикалност. С прекрасните си неземни гласове те непрекъснато пеят във възхвала на Бога. С тази представа са свързани и устойчиви фрази като ангелски песни, ангелски глас и епитетът ангелогласен, използван за изключителни певци като българския светец Йоан Кукузел.

В народните представи част от ангелите са слуги на Бога и непрестанно са около него. Господ ги праща навсякъде с поръчки да вършат нещо. Най-високопоставени са седмината архангели. Сред тях се открояват образите на Архангел Михаил – предводител на ангелското войнство и господар на мъртвите души и на архангел Гавриил – Божият вестител, който съобщава на Богородица благата вест, че ще зачене и роди Спасителя на света.

Ангелите обаче са не само на небето, а навсякъде около нас. Колкото хора има на земята, толкова са и ангелите. Разпространено е вярването, че при раждането на всеки човек Господ му праща един ангел, който да бди над него, да го пази от беди и да го напътства – това е така нареченият ангел пазител или хранител (от старото значение на „храня” – пазя). Тарторът на демоните пък изпраща един дявол – пакостник, който да му вреди и да погуби душата му. Така през целия живот на човека двете сили водят борба за душата му: ангелът е кацнал на дясното му рамо и нашепва да прави добрини, а дяволът, който седи отляво, го подтиква към грях и безчестие. Затова за хората, които лесно се поддават на изкушения се казва, че им е слаб ангелът. Когато сторим нещо добро, ангелът се радва, а когато сторим зло, той скърби и плаче.