На 9 ноември преди 25 години берлинчани събориха омразната стена, символ на разделена Германия и разделена Европа. Граница между два свята. Събориха я буквално – с чукове и кирки, парче по парче. Точно в този ден и час спонтанният щурм дойде изненадващо, но не и рухването на работническо-селската република. Месеци наред хиляди източногерманци протестираха в Берлин, Лайпциг, Дрезден, Рощок. От ден на ден броят им ставаше все повече, а исканията – все по-смели: свободно пътуване на Запад, свободни избори, смяна на системата. И тя се случи – една година след падането на Берлинската стена с обединяването на Германия.
У нас новината за падането на Берлинската стена дойде неочаквано. Още по-неочаквано дойде и 10 ноември. Само ден след рухването на стената рухна и Тодор Живков. Вътрешнопартиен преврат свали от власт най-дълго управлявалия комунистически диктатор в Европа. Бяхме толкова стъписани, че дори нямаше спонтанни изблици на радост. В онзи петък вечерта „По света и у нас” може би се превърна в най-гледаната новинарска емисия на БНТ за всички времена. Хората останаха в къщи, зад сигурните стени на дома, и не можеха да повярват на очите си – след 35 години на власт, при това приживе, Живков се прости с Партията и държавата. Малцина са очаквали такъв обрат. Въпреки гласността и перестройката и въпреки демонстрациите в ГДР, в България нямаше масови прояви. Дори екологичните протести в Русе и София в навечерието на 10 ноември не бяха друго освен искания за свобода и демокрация.
И така, датата на един пленум на комунистическата партия се превърна в символ на демократичните промени в България. А какъвто символът, такива и промените. През есента на 89-а се появи нов сувенир на пазара –празен мускал с надпис: „Последният дъх на комунизма”. Много скоро се оказа, че комунизмът съвсем не беше поел последната си глътка въздух.
Първите демократични избори в България бяха спечелени от преименувалата се компартия. Въпреки това, всички ние смятахме, че именно на онзи 10 ноември демокрацията е „избухнала”. Странна шега на езика – според тълковния речник глаголът „избухвам” в преносния смисъл се използва все за отрицателни явления, като война, пожар, епидемия и т.н. България стана наистина демократична години по-късно, в мрачната зима на 1996/97 година. Едва тогава народът пожела смяна на системата. Едва тогава хората излязоха на улицата и „отгладуваха” гражданските си свободи. Може би това е причината сега в България да си спомняме за падането на Берлинската стена преди 25 години, но не и да отбелязваме годишнина от началото на демократичните промени у нас.
В понеделник на много места в Северна и Източна България ще вали дъжд, а в Предбалкана – и сняг. Над югозападните райони ще бъде предимно слънчево, но в следобедните часове облачността ще се увеличава. Минималните температури в Южна България ще..
Столичният кмет Васил Терзиев се срещна с представители на СДВР, за да получи уверение, че ще бъде осигурен общественият ред на 11 ноември, когато се открива 51-вото Народно събрание. В понеделник в столицата близо до сградите на властта ще се..
Малцина протестиращи и един-единствен плакат “Позор” пред Народния театър “Иван Вазов” белязаха третото представяне на спектакъла “Оръжията и човекът” с режисьор Джон Малкович по текст на Бърнард Шоу. Протест и контрапротест пред Народния театър..
Сценаристите, писателите и драматурзите от Българската асоциация на филмовите, телевизионни и радио сценаристи осъдиха агресията към зрители,..
Най-високото виенско колело в страната ни ще се извисява над Плевен, съобщи областният управител Николай Абрашев. Съоръжението ще бъде построено в..
Втора поредна вечер пред Народния театър "Иван Вазов" имаше протести, но този път не се стигна до физически сблъсъци. Поводът отново беше постановката..