„Предизвикателства и възможности пред българското председателство на ЕС през 2018 г.” е темата на конференция, която ще се проведе на 13 ноември в София. В нея ще участват университетски преподаватели, експерти, представители на посолства на страни-членки на ЕС. Организатор на събитието е амбициозният екип на неправителствената организация blEUprint. Това са млади хора, завършили престижни европейски университети, но предпочели да работят в България.

През 2018 г. ще имаме възможност да покажем, че нашата страна разполага с нужния политически, административен и лидерски потенциал да ръководи ЕС през тези шест месеца и да възвърне част от отдавна загубеното доверие в нея, убедени са от екипа на blEUprint. Ротационното председателство предполага и непрестанно сътрудничество между трите държави, които го осъществяват: предишната, действащата и бъдещата. Това означава, че на политическо ниво България трябва да бъде стабилен и надежден партньор за Великобритания и Естония. Добре подготвена и функционираща национална администрация е задължително условие за всяка държава-член, поемаща кормилото на председателството. Според екипа на blEUprint, председателството е подходящ момент за дискусията за реформа в държавната администрация.

Професионалният анализ на предишни председателства също е в основата на качествената подготовка за успешно председателство.

„Полезен опит България може да почерпи от полското председателство, което се осъществи в периода юли-декември 2011 г.”, каза Велислав Иванов от blEUprint и допълни:

„В трудна вътрешнополитическа ситуация Полша успява да прокара на европейско равнище законодателни инициативи и да постигне значителни резултати по отношение на икономическата стабилност и растеж (като приемането на т. нар. Six-Pack Agreement), каза той. В областта на политиката на разширяване на ЕС – финализирането на договора за присъединяване на Хърватска. В резултат, полското председателство получи изключително висока оценка и в много отношения може да бъде пример за българската държава”.

„През 2010 г. Белгия е в една от поредните си политически кризи, продължава Димитър Лилков от blEUprint. По време на целия 6-месечен период, председателството се осъществи от служебен кабинет и бе оценено като много успешно: то е пример как политическият елит в една страна, въпреки трудната вътрешнополитическа ситуация, загърбва различията и постига консенсус в името на важна цел“.

България ще има изключителната възможност нейни национални приоритети да съвпадат с общоевропейските.

„Темата за енергийната независимост на Европа е на дневен ред, каза Димитър Лилков. – България заедно с Балтийските републики и Словения страдат от зависимостта на доставките на газ от Русия. При създаването на ефективен енергиен съюз в Европа, България би имала огромна полза и лидерската роля на страната ни по този въпрос през 2018 г. може да бъде изключителна възможност”.

„Една от другите приоритетни теми, по които България би могла да зададе дневния ред е миграционната политика, продължи Велислав Иванов. В момента Италия председателства ЕС и една от основните й теми е тази. В момента страни като България, Италия, Кипър и Гърция поемат най големия миграционен поток от страни в Африка и Близкия Изток. Настоящата обща европейска рамка за справяне с тези проблеми не е ефективна и до края на десетилетието има реална възможност да се развие солидарна система за поемане и разпределяне на бежанците към всички страни в ЕС”.

Велислав и Димитър са категорични, че Западните Балкани са един от важните приоритети. Председателството на Съвета предоставя възможност на България да бъде активна и във външнополитически план и в процеса по разширяване. Страната ни до момента не е отговорила на очакванията на Брюксел да бъде по-видим и конструктивен играч на Балканския полуостров. Независимо от скоро обявеното от Жан-Клод Юнкер петгодишно замразяване на приема на нови членове, България би могла да насърчи по-активно интеграционния процес в Западните Балкани – нещо, което е в неин интерес и би спомогнало за нейния престиж.

Снимка: Илиана Райчева