Когато съзнанието е чисто от всякакви мисли за битието и земните потребности, тогава душата ни поглежда към светлината на непреходното. Красотата на окръжаващия ни свят става по-ярка, хората около нас ни стават по-мили. Сърцето ни се отваря за любовта, а животът придобива друг смисъл. Тогава проумяваме, че земните грижи не са нищо друго освен изпитания, които ни правят още по-силни и ни помагат да ценим и да търсим доброто навсякъде. Такъв е и смисълът на християнските пости, които четири пъти в годината помагат на вярващите да преосмислят живота си, да подредят ценностната си система. Лишаването от определени храни, в този смисъл, не е обикновена диета, а начин за постигане на хармония между душата и тялото.

„Започва коледният пост” – казва епископ Тихон, предстоятел на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”. „Всички се интересуват какво е редно и какво не, какво трябва да се прави и какво трябва да се спазва. С две думи трябва да се въздържаме от месо на животни. Риба се разрешава в някои определени случаи, а ракообразни, охлюви и тем подобни са разрешени винаги. Но това е най-малкото, което трябва да ни интересува. По-важно е да знаем, че този пост е предвиден, за да се подготвим за посрещането на Рождество Христово – празник, свързан с величието на Бога. Създателят изпраща своя Син тук на земята, но не като някаква социално значима личност, а като един най-обикновен човек. Това, че Божият Син е роден в една ясла, в една пещера, не говори за това, че Той проявява скромност, а за това, че е готов да тръгне от най-ниското стъпало на социалните зависимости. Дълги години ни се внушаваше, че всички сме равни. Ние не сме равни, има по-умни, по-глупави, по-богати, по-бедни, по-добри и не толкова добри. Равни сме само в очите на Господа. Той е еднакво загрижен за душата на един професор и за душата на последния крадец. Това е, което ни кара да бъдем демократи, защото смятаме, че след като всеки е еднакъв в очите на Господа, всеки би трябвало да има равно право да определя бъдещето си.”

По време на пости често споменаваме думата „смирение”. Според отец Тихон то означава „да не се взимаме на сериозно” и да не се правим на такива каквито не сме. „Това, което сме ни е дадено от Бог – ние трябва да го пазим, да го употребяваме за благото на другия. По никакъв начин да не си въобразяваме, че отнякъде нещо сме придобили, защото всичко ни е дадено, и то за временно ползване. Когато се подготвяме за този празник, в който Господ идва, за да ни даде насоки как да се освободим от първородния грях – ние трябва да изострим съзнанието си и да бъдем способни да възприемем това послание. Ако следваме само традиции със слама на земята, седем постни манджи – нищо не сме разбрали. Трябва да вникнем в същността на нещата. Една година ще ни е много трудно, следващата по-лесно… но ние сме тръгнали по този път. Искаме да разберем какво Той иска от нас и ако се заслушаме в гласа на църквата ще ни бъде по-лесно. Той иска от нас едно – колкото и да е трудно – да се научим да обичаме. И то не този, който е много умен, много богат, щедър, а обикновения човек. Когато проявяваме любов в живота по принцип – проклятието „с пот на челото да си изкарваме хляба” – не е мъка за нас. Който върши нещо с любов, той не усеща изнемога. Затова е дошъл Христос на земята. И когато жените раждат с любов болката от раждането се забравя на секундата. Да се подготвиш да обичаш, това е постът. Да не обръщаш толкова внимание на себе си, на това какво ядеш, какво пиеш, а да изостриш сетивата си за радостта от общуването. Да погледнеш това, което досега не си виждал и само си минавал покрай него без да му обръщаш внимание. Пожелавам на всички наши сънародници, където и да са по света, да не се поддават на общото комерсиализиране на този празник. Грехота е да подаряваш неща, които никому не трябват, само и само да покажеш колко си богат. Богат е онзи, който събира дух, смелост в сърцето си, а тя идва само тогава, когато знаеш да обичаш.”