Домът на киното в София бе домакин на интересна прожекция. Станислава Калчева представи на публиката своя нов филм „Мъртвите отварят очите на живите”. Повод е 1000-годишнината от смъртта на българския цар Самуил. Филмът е сниман през есента на 2013 г. основно на остров Свети Ахил. Екипът е минал по стъпките на пълководеца. Пътуването им е започнало от лобното му място на острова, минава през Беласица, където се е случил погромът над българите и ослепяването на хилядната му войска. Следва проходът Траянови врата, където Самуил побеждава Василий II. Така екипът стига до Видин, където според някои версии Самуил е започнал делото си като управник. „Предстоеше да отбележим у нас този исторически момент” – разказва Станислава Калчева. „Но с този филм не се връщаме само назад в историята. Вълнуваше ме как ще съумея да докосна младите ни герои – художниците, представители на своето време, с тази тема, водейки ги по стъпките на Самуил. Удовлетворени сме от процеса на работата, както и от крайния резултат. Надявам се, че съзидателната енергия, с която всички участваха в създаването на филма, прекрачва екрана и стига до публиката. Дано всеки, гледал лентата, си зададе въпроса кои сме, какви сме били и накъде вървим.”
Режисьорът събира и кани за участие седем млади художници – Самуил Стоянов, Ралица Кацева, Стефана Митова, Ана Добарова и Златин Орлов, Деси и Младен Врабчеви, които изработват гигантски криле от хартия, върху които на различните балкански езици са изписани послания по темата. „За мен тяхната творба даде тон на целия филм и демонстрира замисъла му. Исках по артистичен начин да представя идеята си и затова избрах моите герои да бъдат художници. Интересно е как от техните четки ще изплуват някогашните фрески. Бяха чели за историческия период, който засягам във филма, бяха сканирали миниатюри от Манасиевата хроника и илюстрации от книгата на известния гръцки проф. Николаос Муцопулос. Това, в което са се включили, за тях се превърна в кауза.”
„Този филм се получи благодарение на факта, че Станислава ме покани да участвам в проект, който беше спечелила в Националния филмов център” – разказва операторът Красимир Андонов. „Ние не се познавахме преди това, но много бързо намерихме път един към друг и лесно се сработихме като екип. Все още живеем с този филм. Сега се опитваме той да стигне до повече зрители. На път е да тръгне и по големите екрани. Не само ние, но и тези, които вече са го гледали, са на мнение, че той заслужава това признание. Всички бяха развълнувани и от темата, и от самите места, с които е свързана нашата история. Имахме интересни срещи с местните хора, които по свой начин изказват своята философия, а именно: всички, живеейки тук на Балканите, сме свързани, а това, което ни разделя, е политиката. Ние се видяхме с проф. Муцопулос, открил гроба на Самуил. Той е един изключителен учен и много обича България. Независимо, че вече е възрастен, в момента, в който заговори за Самуил, целият се преобразява. Сподели с нас много интересни неща за костите, за начина по който ги намира и свързва с историческите факти, за това как доказва, че са негови. Разказа ни и за базиликата, в която ги е намерил.”
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
VFU (Visionary Font Ultra) – това е наименованието на шрифт, с който третокурсникът от Варненския свободен университет, Володимир Федотов се представя..