Там бях закърмен с истинското фолклорно изкуство, както и в детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Изворче”, където работех от основаването му през 1961 г. – разказва Михаил Йорданов. – От два професионални пътя в живота си, избрах онзи който ми беше по сърце и затова съм много щастлив. Още в прогимназията си спомням първите срещи с изтъкнати изпълнители. Народната музика е наситена с такъв мощен заряд, че човек не може да не бъде покорен от нейната сила. Държавният ансамбъл „Филип Кутев” беше създаден именно от хора, които носеха магията на фолклорното изкуство в себе си.
За жалост Михаил Йорданов не успя да посрещне своята 90-годишнина – музикантът ни напусна това лято, но остави на идните поколения стотици обработки на народни песни, инструментални и ансамблови пиеси, танцова музика. Малцина знаят, че по образование той е архитект. Успоредно с подготвянето на дипломната си работа свирел в различни заведения. От голяма полза бил опитът, натрупан в прочутия Софийски мандолинен квартет към тогавашното Радио София. Така един ден младият студент получава предложение да се яви на конкурса, организиран от Ансамбъла за народни песни и танци, който преминава успешно. Това слага начало на творческия път на Михаил Йорданов. Заедно със свои колеги по инициатива на Филип Кутев той започва своята педагогическа дейност в първия детско-юношески ансамбъл – „Изворче”. В интервю, съхранено в „Златния фонд”на БНР музикантът си спомня думите на големия фолклорист и композитор:
Каза ни: „Това дело, ако не премине в ръцете на децата, то ще загине. Там е бъдещото.” Колко прозорливо той е видял развитието на фолклора. Много съм му благодарен за доверието, което ми оказа. Аз самият изкарах една голяма школа в Държавния ансамбъл. Различните дейности, които съвместявах, ми помогнаха много. Преподавах на децата, но и аз самият се учех от тях. Има разлика между музикантите, които са занимават само с един вид дейност и тези, които работят в различни направления. Много обогатява практиката в ансамблите. В „Изворче” всяка година имахме нови попълнения. Там децата се учат не само да пеят, танцуват и свирят. В съвместната ни работа, когато се обединят всички усилия на изпълнителите, това е тайната на голямата школа – сценична, певческа. Ние не само ги занимавахме с фолклор. Понякога ни гостуваха артисти от класическия жанр. Така нашите възпитаници се уверяват, че музиката е необятна и изкуството трябва да се уважава във всяко едно негово измерение.
Новата фондация с нестопанска цел Bulgarian Classical Concerts – Los Angeles , основана от две изключително успешни и талантливи българки – цигуларката Благомира Липари и композиторката Пенка Кунева, с цел да се популяризира българската класическа..
Една от най-популярните през 80-те години на ХХ век вокални групи – Тоника СВ – отбелязва своите 45 години на сцена с голям концерт в София. На 8 ноември в Зала 1 на НДК ще прозвучат най-големите хитове на групата, които се пеят вече от няколко..
Група JazzBoree продължава линията на смесване на български фолклор с изразни средства, характерни за джаза. Музикантите от формацията откриват пресечната точка между фолклор и джаз именно в свободата на интерпретация – точно това чуваме и в..
Популяризирането и стойностната интерпретация на българската народна музика отдавна е мисия на Нели Андреева – певица, диригент и педагог. Тя е позната..
"Всеки човек вярва различно в Бог. В силата, която наричаме Бог" – казва в интервю за вестник "Труд" през 2017 г. Янка Рупкина – един от символите на..