Домакинствата в България имат над 2,7 млн. кредита към банки. Това е много нисък показател на фона на развитите европейски страни, където почти две трети от населението дължи пари на кредитните институции. Към това трябва да се добави и че задлъжнелите семейства в страната всъщност не дължат кой знае какви големи суми – средно по 3400 евро, включително и жилищните кредити, които са доста по-големи от текущите краткосрочни потребителски заеми. Общо дълговете на българските домакинства възлизат на малко повече от 9 млрд. евро, което е повече от два пъти по-малко, отколкото са техните спестявания. За разлика от задлъжнялостта на държавата, която наближава 30% от БВП, тази на българските граждани е едва 22%, докато в богата и развита Германия например е около 60%.
Българинът по принцип обича да спестява и се плаши от дълговете. Показателна в това отношение е една стара българска поговорка, която гласи „Доверие всекиму, вересия никому”. Това, разбира се, се е променило днес и търговците и банките предлагат шумно и натрапчиво какви ли не уж изгодни и съблазнителни условия за „пазаруването” на кредит и за вземането на заем. За малки потребителски и „бързи”, както се наричат, кредити има даже обяви по стените на сградите и за отпускането им не се изискват почти никакви обезпечения. За сметка на това лихвите им са убийствени и се въртят около 10% месечно. Така или иначе, 55% от финансовите задължения на домакинствата са под формата на потребителски кредити, 45% от задълженията са за ипотеки.
Според наблюденията на националната банка, в последно време има тенденция да расте броят на кредитите, т.е. повече българи да се престрашават да вземат пари на заем. Обяснението на това явление е пълно с противоречия. От една страна, точно в последните една-две години страната преживява период на голяма политическа и икономическа нестабилност, безработицата се колебае сезонно, но остава висока на равнище от 12%. Всичко това би трябвало от една страна да кара българите да са много консервативни и пестеливи по отношение на потреблението, ограничавайки покупките до санитарния минимум и отлагайки закупуването на по-трайни и по-скъпи вещи. Това всъщност се потвърждава от всички социологически и статистически изследвания. Най-красноречивото доказателство за тази принудителна пестеливост на иначе обичащите лукса, качеството и комфортния живот българи се илюстрира най-недвусмислено от постоянно растящите им спестявания. От друга страна обаче, несигурната и нископлатена работа, грижите за децата, задължителният покрив над главата и милионите изкушения на потребителския пазар карат често мнозина да прибягнат до услугите на банките, за да финансират своите материални нужди. Още повече, че точно през последните месеци се наблюдава и понижение на лихвите по кредитите, които стават като че ли по-евтини и по-лесно достъпни.
28 октомври (понеделник) ще бъде неучебен за учениците от училищата в страната, в които има разположени избирателни секции. Това се посочва в заповед на министъра на образованието и науката Галин Цоков. "Денят след изборите за Народно събрание се..
Защитата на животните и децата в неравностойно положение, както и насърчаването на различни културни инициативи, са основополагащи за подобряването на средата за живот у нас. Около тази идея се обединяват талантливата пианистка Надежда Цанова и..
Уникална статуя от римския период на Одесос, предварително датирана към края на II – първата половина на III век, е намерена при изкопни работи в района на жп гарата във Варна, съобщиха археолозите от РИМ-Варна. Статуята се намирала в зона с пясъчни..
Националният музикален конкурс "Като лъвовете" 2024 се провежда от 18 до 20 октомври в Концертната зала на БНР - Варна. Музикалната надпревара се радва..
Пожар избухна във варненския офис на партия, представена в последното Народно събрание и участник в изборите на 27 октомври т.г. Помещението, което се..
Ден на бозата празнуват днес в отстоящия недалеч от столицата град Радомир. Събитието ще започне с шествие от Стария пазар до площад “Свобода”. Там..