Бежанският натиск по българската граница с Турция продължава. Приемните центрове в Харманли, Пъстрогор, Любимец и София са пълни с бежанци от Близкия Изток, които търсят убежище. Преобладаващата част от тях обаче не виждат бъдещето си в бедна България и търсят начин да стигнат Западна Европа.

Група нелегални имигранти се опитва да премине българо-турската граница в трудно достъпния район край Елхово. Гранична полиция ги вижда на камерите си, изпраща патрулни коли, арестува ги за нарушение на държавната граница и ги отвежда за проверка в регионалната дирекция в Елхово. След установяване на самоличността им хората се прехвърлят в бежанските центрове, където те трябва да изчакат решението за статута им. Тази описана от служител на Гранична полиция реална ситуация от лятото се повтаря почти ежедневно на южната ни граница. За това там са концентрирани и центровете за бежанци. Димитър Славов, юрист от правозащитната организация „Български Хелзински комитет”, от самото начало на гражданската война в Сирия се грижи за бежанците в центъра в Харманли, разяснява им процедурите за получаване на хуманитарен или бежански статут, съветва ги.

„До миналата година в Харманли имаше палатки, фургони, нямаше ток, вода, медицинско обслужване, дори персонал нямаше” – спомня си Димитър Славов. „Но впоследствие нещата се нормализираха. Всеки ден идват хора, по 30 човека на ден. Само регистрацията им с 1-2 преводачи отнема много време. А и натискът е голям – 2150 човека има за миналия месец.”

Въпреки видимо подобрените условия в Харманли търсещите закрила са недоволни. Оплакват се основно от забавянето на процедурата по одобряването или отхвърлянето на молбите им за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Новият директор на центъра Марко Петров познава всички 1760 настанени бежанци. 90 процента от тях са кюрди от Сирия. Голяма част са избягали със семействата си.

„Оплакват се от това, че все пак са на тясно – споделя Марко Петров. – По две семейства, по едно семейство в помещение. Стремим се да бъдат по едно семейство в стая, но все пак местата са ограничени. Всеки ден идват между 80 и 100 човека и особено в последните два месеца вълната е още по-голяма.”

България е на пътя на бежанския поток от Близкия изток към Западна Европа. Това очевидно продължава да поставя българските власти на изпитание, които в началото на кризата бяха сварени неподготвени за такъв наплив.

„Този бежански поток, който в момента е активен на нашата граница с Турция, не е по силите само на България” – твърди Стоян Стоянов, директор на регионалната дирекция на Гранична полиция в Елхово. „Той е европейски проблем, за който трябва да се търси общо и концентрирано решение. ЕС е създаден за това да си помагаме при нужда, а не да се товарят външните граници в случая България визирам, Гърция и Италия, където натискът е най-голям.”

 Основният проблем за българските власти е, че бежанците не влизат в страната на ГКПП, а преминават българската граница нелегално. Според Стоян Стоянов причината за това е, че те пътуват от самото начало без паспорти. Нелегалното преминаване на границата е престъпление и обуславя и сравнително дългата процедура по установяване на самоличността им и решението за предоставяне на защита.

„По наша информация и по информация на партньорските служби, с които работим, този бежански поток е изцяло организиран” – продължава Стоян Стоянов. „Използват се услугите на каналджии на турска територия и в този незаконен бизнес участват както турски граждани, така и самите бежанци от Сирия, Афганистан и други страни. Почти всички преминават през организирани престъпни групи. И основната концентрация на тези каналджии е в Истанбул и големите градове до българо-турската граница, където се прави реалната организация за превеждане. Всичко това струва пари, доста пари. И поради тази причина има набиране на нелегални имигранти, желаещи да влязат в България” – казва Стоян Стоянов.

Част от затрудненията на българските власти са резултат от неподписаното двустранно споразумение на България със съседна Турция за връщане на бежанците. Но пък се подписа реадмисионната спогодба между Турция и ЕС. Тя предвижда един тригодишен гратисен период. „В този период не се надявам обстановката рязко да се подобри” – казва Стоян Стоянов.