Обикновено актьорите са заразени от вируса на звездоманията и суетата. Но не и Ивайло Захариев. Името му нашумя преди няколко години с ролята му на доброто ченге в хитовия крими сериал „Под прикритие“. За младия мъж обаче на първо място са семейството, приятелите, вярата в Бога и едва след това се нарежда актьорската професия. Признава, че все пак е късметлия, защото гледа на работата си като на хоби, което му носи доходи. Семейството за него е най-уютното място, където може да се чувства на 100% себе си, където падат всякакви щитове и стени. Среща пълната подкрепа на съпругата си Миряна. Наскоро фамилията им нарасна и Ивайло е вече баща на две момчета: Филип и Дамян. За нещата, на които иска да ги научи, той казва:

„Най-вече да открият личните си таланти, да имат свобода в мисленето, да не са ограничавани от общественото статукво. Да си задават един от най-важните въпроси: Защо? Ще се радвам да им предам и вярата си, но на първо място ще бъде свободата, да имат избора дали да го направят.“

Самият Ивайло е от хората с активна гражданска позиция. Той се превърна в едно от лицата на протестите срещу правителството на Орешарски. „В общество, което е свободно, човек трябва да се изразява свободно. Ако някой иска да ограби свободата ти, то тогава трябва да се надигнем“, споделя убежденията си той. А за това как идва вярата в живота му, Иво разказва:

„Не беше в някакъв кризисен момент. Напротив, бях сред приятели, бях започнал да се занимавам по-активно с театър. Вярата дойде, когато започнах да си задавам въпроси. Благодарение на приятел се заех да търся отговорите им в Библията. Най-интересното е, че когато ги получавах, те не просто отговаряха, а изпълваха сърцето ми. Затова християнството стана част от мен. Това да се самоопределям като посветен християнин е нещо, което е първостепенно в мислите ми.“

За ширещото се мнение, че вярата е за слабите хора, Иво казва:

„Слабите хора се поддават на своите слабости. Християнството е точно обратното – да се справиш въпреки недостатъците си и да бъдеш човека, който Бог е предопределил. За да обичаш ближния си, трябва да обичаш първо себе си. Ако човек е развалина, няма как да обича останалите. Исус каза: първо махни гредата от собственото си око, после вади треската от чуждото. Трябва да се справиш със себе си, а това никак не е лека задача.“

Иво активно се включва в различни каузи, като тази да мотивира младите да четат. Ангажиран е и с това да помага на наркозависими. Заедно с приятели са създали служението „Изход“, чрез което подкрепят хората, борещи се със зависимостта и стремящи се да изградят нова основа в живота си. „Правя го, защото вярвам, че това ще донесе положителна промяна за обществото“, споделя Иво. Дори и работата му като актьор често е социално ангажирана: 

„Имаме представление, казва се „Спасителят“, което играем пред гимназисти. Разказваме им много тежка история за момиче, което е на хероин. Моят герой се опитва да й помогне, но в крайна сметка, заради дилъра й, тя умира. Наистина тъжна история, която се надявам да достигне до нашите зрители и да им покаже, че с наркотиците шега не бива. Обикновено след представлението има половин-един час дискусия с учениците. Говоря с тях на тези теми.“

Само на 30 години, Ивайло има вече няколко роли в киното, както и в театъра. Предпочел е да бъде актьор на свободна практика по примера на професора си от НАТФИЗ Атанас Атанасов. За професионалния си избор казва:

„Още като малък с братовчедка ми правехме различни сценки пред баба и дядо. Имитирахме ги или пък разигравахме някаква приказка. Това винаги е било за мен начин да се изразявам, да показвам как гледам на света. От 8 клас влязох в училище с актьорска паралелка. Академията беше естествена стъпка напред и след завършването се оглеждах за проекти.“

Сравняват Иво с холивудската звезда Киану Рийвс. Признава, че подобно оприличаване го ласкае. Казва също, че славата е нещо нормално за професията му, но добавя:

„Ако един актьор не е известен на своята публика, значи има някакъв проблем. Въпросът е какво прави с нея. Вярата много ми помага да не се главозамайвам. Приятелите също много здраво ме държат стъпил на земята, така че да не си кажа: „Даваха ме по телевизията, аз съм голямата работа”. Не. По-скоро гледам напред за нови творчески проекти, отколкото да изцеждам славата си за лични облаги.”