Ваня Велкова е родена в Пловдив, един от най-красивите български градове. Животът й се стича така, че почти 20 години живее в Германия. Отначало е в Хамбург, където основава българско училище. От 2001 г., в продължение на девет години, е преподавател и директор на Българското училище в Хамбург. Тя е един от основателите на Асоциацията на българските училища в чужбина. Кариерата й продължава в Берлин, където се занимава с преподавателска дейност. Същевременно
с това г-жа Велкова е чуждестранен кореспондент на българското интернет радио „Татковина” в Германия и кореспондент за Германия на в. „България Сега” в Чикаго. От години подкрепя домове за деца, лишени от родителска грижа и извършва дарения в България. Напрегнатият й делник не прекършва връзката й с родния Пловдив. За Коледа Ваня Велкова подари на съгражданите си прекрасни мигове с изложбата „Напъстрени с традиция и красота”, подредена в Регионалния исторически музей – Пловдив. В нея тя представя личната си колекция от автентични народни носии и накити от България, както и няколко други нейни колекции. В изложбата греят със своето изящество над 20 носии от различни етнографски области на България, стари и нови образци на дантели и шевици, а също автентични предмети от бита на българите през ХIХ и началото на ХХ век. Чуйте в звуковия файл какво разказва Ваня за своята страст към българските традиции и носии.
Перник е само на 35 км югозападно от София и всички го познават като "градът на черното злато", или "градът на миньорите". В последните години обаче обликът на Перник се променя и все по-често свързваме града с неговия шумен, пъстър и многолик..
В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да се свърши, лошият обичай не се изоставя, а дори се възстановява в още по-страшен вид. В деня на..
Изкуството на дърворезбата е развивано векове наред по нашите земи. Представлява обработване на дърво чрез изрязване на декоративни мотиви, фигури и сложни изображения . Най-голямо значение занаятът добива през Възраждането, когато дърворезбата..